Boorish Idol

Принципно съм фен на Music Idol като формат. Отчитам, че е жива ротативка, в която заблудените тийнейджърски души мятат жетонче след жетонче под формата на SMS-и, но въпреки това си го харесвам. Обичам да слушам нови и качествени гласове, а в този сезон има уникални такива, за които дори и аз пращам есемесчета. Обичам да слушам музика.
Обачеее…

МИ-2 има всички шансове да остане в историята като окончателен разбивач на мита, че публиката, която го следи, има нужда от Музикален Идол. Нееее, драги зрители, нашенският Идол се очертава като всякакъв друг, но не и Музикален такъв. От един кандидат за Music Idol би трябвало да се очаква преди всичко да е певец, да те грабва с глас, вокална техника, завладяваща интерпретация, сценично присъствие и визия, да се готви задълбочено, да репетира усилено, да се усъвършенства постоянно и т.н. Дотук обаче последното, което фокусира обективът, е музикалната страна на въпроса. Подготовката на финалистите за поредния концерт присъства в епизодите, колкото да не е без хич. Всичко друго е по-важно – кой се напил, кой с кого спал, кой псувАл, кой кого набил, кой майка си ругал… В резултат драгият масов зрител, който и без това не се отличава с особена музикална култура, практически е на път да забрави, че тия деца са отишли там да пеят, а не да задоволяват воайорските му щения. Продуцентите много точно са улучили, че най-печелившият залог е да утоляват жаждата по Биг Брадър чрез Мюзик Айдъл, и това и правят – предлагат на публиката пошли сценки тип колумбийска сапунка с екшън-елементи. Това, че от понеделник на понеделник позволяват на децата да попеят пред публика и да получат потупване по рамото от журито, е похвално, но крайно недостатъчно, ако наистина ставаше въпрос за Музикален Идол. Да не говорим, че от изпълнение до изпълнение пак не пропускат да поклюкарят: „А пък Иван, Драган, Петкан, Пенка, Станка и Марийка кво напраиха междувременноооо! Вижте, бе, вижте, глей как са цаливаха, кво казАха за оня там, уууу, пък кво ша кай комшийката Ганка, кът ги види… Ай ся да гласувате за Вашия Фаворит!”

И комшийката Ганка и комшията Гошо, чийто сбор на годините рядко надминава 30, послушно пращат есемеси за Своя Фаворит. Естествено, музикалните му качества нямат много общо с това, че им е фаворит – те гласуват за тоя, който им се е набил най-много в очите и на когото, в крайна сметка, биха желали да приличат. Така всеобщ любимец се оказва един юнак, наричащ сам себе си Най-големия, който сигурно е безкрайно талантлив, но е харесван не заради таланта си на певец /който много успешно крие досега/, а щото е най-скандалният. Защо харесват тоя невъзпитан селски тарикат – ами щото „никому не цепи басма”, „набива им канчетата”, „не им уйдисва на опосумите” и други подобни доводи, с които форумът на предаването изобилства. А най-често срещаният аргумент е „Той е различен”, което вече ме хвърля в искрен смях. Различен ли?! Точно обратното, той е толкова типичен, толкова представителна извадка на стила на поведение на една многобройна група от „бъдещето на нацията”, че би било странно, ако масата от драгите зрители не се отъждествяваше точно с него. Просто на мястото на бигбрадърския Найден, който си бъркаше у гъзо, се появи мюзикайдълският Иван, който засега си бърка само у пъпо, ама има още 2 месеца да открие и други дупки.

Така, с решаващата помощ на сценаристите, останалите участници са превърнати или в статисти, или в изпълнители на поддържащи роли: имаме си тийнейджърска любовна двойка, брадър ин метъл, болнава, но всеотдайна старлетка, засукана манекенка, жадуваща музикална кариера, абе дързост и красота отсекъде. И на фона на това пошло реалити-шоу, в което са принудени да участват кандидатите за музикална слава, наистина качественото, истински стойностното се оказва завряно в девета глуха. Освен в понеделник, когато за малко Музиката побеждава. Е, това малко не е достатъчно за Music Idol. Boorish Idol ми се вижда далеч по-подходящо име за формата, сътворен от Междинната станция…

Няма коментари:

Публикуване на коментар