Добре, че не сме в тропиците

Седим си ние снощи кротко в едно хубаво кръчме на теферич, пием си петъчното аперитивче и към 8 вечерта щерката нервничи по телефона: "Мамо, дай ми номера на тея от Пауърнет, че нетът спря!" Гръмнало, треснало над Слатина и хоп! нямааа... Викам, спокойно, маме, ще мине дъждът, ще го пуснат.

Да, ама не - прибираме се ние към 11 вечерта, вкъщи ни нет, ни кабелна, ни цифрова. По телефоните на Пауърнет любезна войс-лелка повтаря на поразия "Всички линии са заети! Моля, изчакайте!" Брей, викам си, сигурно някаква голяма повреда ще да се е случила околовръст, че всичките комуникации са сдали багажа. Нищо де, поне ще се наспим.

В девет и половина тази сутрин - същата картинка. Ни нет, ни телевизия. От Евроком поне ме осведомяват, че има повреда и до час ще я оправят. Виж, в Пауърнет попадам на младеж, който явно гледа с удоволствие "IT Croud", защото се държи с мене като с юзър-олигофрен. Не, че не съм от най-големите лаици, ама чак да ми се задават въпроси в стил "има ли на двете малки компютърчета долу знакче, което прилича на българското Х"... Освен това, младежът е убеден, че повредата е в моя рутър и много държи да рестартирам и него, и компа. Правя го, само мир да има и съгласие между нас, че "повредата не е в моя телевизор". Стигаме до записване на адреса, защото просто не можело да не е при мен повредата, сигурно не правя нещо както трябва. Викам му, в такъв случай явно при всеки дъжд получавам пристъп на дебилизъм, защото, откакто съм ви клиент, досега не помня да сме преживявали буря с неспрял интернет. А, не е вярно, казва той и се разделяме с уверението, че ей сега ще прати техниците.

Четири часа по-късно положението се е изменило към добро - имаме телевизия, но не и нет. Пак провеждам любимия си диалог с пауърнет-войс-лелката и на осмата минута се обажда друг оператор. Той проявява малко по-голям респект към неизвестната величина, наречена "познания на юзъра насреща", но в крайна сметка пак стигаме до упражнението рестарт на всичко около мене. Обяснявам, че тоя филм вече сме го играли с колегата му, но ако много държи, мога и 4 пъти да се рестартна за общо успокоение. Моля го само да обещае, че ако и на четвъртия път не се случи качествена промяна, все пак ще се съгласи, че проблемът е извън прага на апартамента ми. Човекът е любезен и се навива да не си губим взаимно повече времето. Отново минаваме през диктуване на адреси, обещание за техници и т.н., но този път операторът поне е честен. Бурята им била създала толкова проблеми, че не може да гарантира, че днес ще стигнат и до Слатина...

В три и половина следобяд вече всичко е наред. Естествено, техник вкъщи не е и стъпвал, но нет има. Убедена бях, че както в над 30-те случая досега, така и този път "повредата не е в моя телевизор". Въздъхвам облекчено и си мисля, добре, че България не е в тропиците. Щом последиците от 2-3 часа светкавици и дъжд се отстраняват за близо денонощие, какво щяхме да правим при няколкомесечен дъждовен сезон?!