Относно Лути

Котките били мразели водата?! Да, бе...

Нашата красавица Лути през лятото определено обича живота във водна /е, ако не чак водна, то поне влажна/ среда.


Та, по повод Лути - всъщност, тя се казва Лутиен. Най-просветеният в тази сфера член на семейството твърди, че Лутиен е от кралски род. Баща й Алвар бил брат на Владетеля на елфите, а самата тя е описана като "феерична, нежна, любопитна и доста умна.." С последните две определения съм напълно съгласна - за година и половина елфическата ни принцеса ни е проучила из основи, сложила ни е в малкото си джобче и ни върти на нокътя на предния си ляв крак, както си ще. С приемането на епитета "феерична" се справям малко по-трудно - като я гледам как си тресе дебелото дупе в опити да развие галоп по паркета, не добивам особено усещане за фееричност, но пък митът, че персийките били мързеливи и спокойни, засега е развенчан напълно. Нежността също е качество, което принцеса Лути проявява за не повече от 15 минути на ден - когато й се дреме, когато се глези мързеливо или когато иска да ни накара да й играем по свирката. Успява във всички случаи - поне в нашето семейство няма толкова корав субект, който да издържи на осморки около краката си, котешки трели, погалване с опашка и потъркване с носле, без да се предаде на минутата и да изпълни въжделенията на принцесата...

Boorish Idol

Принципно съм фен на Music Idol като формат. Отчитам, че е жива ротативка, в която заблудените тийнейджърски души мятат жетонче след жетонче под формата на SMS-и, но въпреки това си го харесвам. Обичам да слушам нови и качествени гласове, а в този сезон има уникални такива, за които дори и аз пращам есемесчета. Обичам да слушам музика.
Обачеее…

МИ-2 има всички шансове да остане в историята като окончателен разбивач на мита, че публиката, която го следи, има нужда от Музикален Идол. Нееее, драги зрители, нашенският Идол се очертава като всякакъв друг, но не и Музикален такъв. От един кандидат за Music Idol би трябвало да се очаква преди всичко да е певец, да те грабва с глас, вокална техника, завладяваща интерпретация, сценично присъствие и визия, да се готви задълбочено, да репетира усилено, да се усъвършенства постоянно и т.н. Дотук обаче последното, което фокусира обективът, е музикалната страна на въпроса. Подготовката на финалистите за поредния концерт присъства в епизодите, колкото да не е без хич. Всичко друго е по-важно – кой се напил, кой с кого спал, кой псувАл, кой кого набил, кой майка си ругал… В резултат драгият масов зрител, който и без това не се отличава с особена музикална култура, практически е на път да забрави, че тия деца са отишли там да пеят, а не да задоволяват воайорските му щения. Продуцентите много точно са улучили, че най-печелившият залог е да утоляват жаждата по Биг Брадър чрез Мюзик Айдъл, и това и правят – предлагат на публиката пошли сценки тип колумбийска сапунка с екшън-елементи. Това, че от понеделник на понеделник позволяват на децата да попеят пред публика и да получат потупване по рамото от журито, е похвално, но крайно недостатъчно, ако наистина ставаше въпрос за Музикален Идол. Да не говорим, че от изпълнение до изпълнение пак не пропускат да поклюкарят: „А пък Иван, Драган, Петкан, Пенка, Станка и Марийка кво напраиха междувременноооо! Вижте, бе, вижте, глей как са цаливаха, кво казАха за оня там, уууу, пък кво ша кай комшийката Ганка, кът ги види… Ай ся да гласувате за Вашия Фаворит!”

И комшийката Ганка и комшията Гошо, чийто сбор на годините рядко надминава 30, послушно пращат есемеси за Своя Фаворит. Естествено, музикалните му качества нямат много общо с това, че им е фаворит – те гласуват за тоя, който им се е набил най-много в очите и на когото, в крайна сметка, биха желали да приличат. Така всеобщ любимец се оказва един юнак, наричащ сам себе си Най-големия, който сигурно е безкрайно талантлив, но е харесван не заради таланта си на певец /който много успешно крие досега/, а щото е най-скандалният. Защо харесват тоя невъзпитан селски тарикат – ами щото „никому не цепи басма”, „набива им канчетата”, „не им уйдисва на опосумите” и други подобни доводи, с които форумът на предаването изобилства. А най-често срещаният аргумент е „Той е различен”, което вече ме хвърля в искрен смях. Различен ли?! Точно обратното, той е толкова типичен, толкова представителна извадка на стила на поведение на една многобройна група от „бъдещето на нацията”, че би било странно, ако масата от драгите зрители не се отъждествяваше точно с него. Просто на мястото на бигбрадърския Найден, който си бъркаше у гъзо, се появи мюзикайдълският Иван, който засега си бърка само у пъпо, ама има още 2 месеца да открие и други дупки.

Така, с решаващата помощ на сценаристите, останалите участници са превърнати или в статисти, или в изпълнители на поддържащи роли: имаме си тийнейджърска любовна двойка, брадър ин метъл, болнава, но всеотдайна старлетка, засукана манекенка, жадуваща музикална кариера, абе дързост и красота отсекъде. И на фона на това пошло реалити-шоу, в което са принудени да участват кандидатите за музикална слава, наистина качественото, истински стойностното се оказва завряно в девета глуха. Освен в понеделник, когато за малко Музиката побеждава. Е, това малко не е достатъчно за Music Idol. Boorish Idol ми се вижда далеч по-подходящо име за формата, сътворен от Междинната станция…

Страната на абсурдните хора

Напоследък имам чувството, че живея в оня стар соц-виц за чужденеца, нарекъл България страната на абсурдните хора: “Българите са най-абсурдните хора – уж все работят, пък джобовете им – все празни; уж джобовете им все празни, а кръчмите им – все пълни; уж кръчмите им все пълни, пък всички – все недоволни. Уж всички все недоволни, пък все “За” гласуват...”

От времето на популярността на тоя виц са минали, има-няма 25 години. Четвърт век, а нищо ново под слънцето на нашите ширини между 23-я и 28-я меридиан. Ето на, човек, като чете по форумите, остава с впечатление, че България е пълна с хора, умиращи от глад и без лев в джоба. В същото време бедните и умиращи от глад българи са сварили да регистрират в КАТ 3 милиона и 370 хиляди автомобила. От тях, като махнем спрените от движение и неползваните, които били към половин милион, пак остават едни повече от 2 и половина милиона автомобила, щъкащи из страната, въпреки супервисоките цени на горивата, въпреки ниските заплати, въпреки ужасните ни пътища, абе въпреки всичко. През 1998 г. средното зареждане на лек автомобил се движеше около 11 литра на едно влизане в бензиностанция. Днес надвишава 20. Ние сме сред първенците в Европа по брой бензиностанции на глава от населението – явно има защо.

Пак ние, супербедните българи, сме заели стабилно първото място в Европа по собствени жилища. 93 процента от нас притежават собствен апартамент или къща. Ама спрели ли сме се да купуваме? Хвърляме поглед на статистиката на БНБ и виждаме, че само за половин година около 100 000 от отпуснатите на домакинства банкови кредити са жилищни...

Далеч съм от мисълта, че не сме бедни - бедността е налице, естествено. Но изобщо не мога да се съглася с твърдението, че материалната е толкова повсеместна и всеобща, колкото духовната. А най- не мога да приема, че всичките тези години, от `89-та насам, живеем в състояние на постоянно и задълбочаващо се страдание и недоимък, въпреки усилията си да не живеем така.

Защо не го приемам ли? Защото не виждам усилията да променят нещо на тези, които най-много се оплакват. Точно като във вица. Социализмът е в основата на всички злини, абсолютно съгласна, ама що тогава не е имало избори, на които БСП да се провали тотално? Като погледне човек изборите, какво вижда?
Ето на – 1991 г., при страхотна и вече непостижима избирателна активност - близо 84%, имаме 1 милион и 800 хиляди гласа за БСП и второ място на изборите. 2005-та – 56 % избирателна активност, 1 милион 130 хиляди гласа за БСП и първо място.

Е, какво излиза? Хем недоволни, хем “За” гласуват... Или още по-абсурдно – хем недоволни, хем не гласуват! После обаче сме царе да мърморим срещу управниците. Какво им мърморим, тези управници винаги идват на власт с гласовете на едни около милион българи, които явно си ги харесват, щом вече толкова години продължават да гласуват за тях, независимо какво им се е случило междувременно. От 6 милиона избиратели, това са 16-17 процента - ама от 4 милиона гласували са вече една четвърт! Както е тръгнало, на следващите избори ще има не повече от 50% избирателна активност и тогава тоя милион спокойно може да донесе ако не абсолютно мнозинство, то отново кабинетоопределящо такова на същите тези управници... Ами, сори, ама всеки народ си заслужава управниците.

Не знам, климатът ли, 5-вековното ни пребиваване в ориенталщината ли ни прави такива едни, мърморещи, крайно субективни, а в същото време безхаберни и нежелаещи да носят отговорност за общото? Не вярвам да е само от комунизма, защото, като погледнем собствената си история, всичките ни въстания, и те са белязани от безсмъртната поговорка “Всяка коза – за свой крак”. В същото време, всеки се скъсва от кеф да говори за и от името на Народа. Народът е беден, народът е нещастен, народът е онеправдан – само дето въпросният народ, ако изобщо недоволства, явно предпочита да го прави в пълните кръчми, в собствените си жилища и зад волана на личните си коли. А като някаква част от народа се вдигне на публичен протест, той е конкретно за персоналните пари на вдигналата се част, а не за обща кауза. И, естествено, всеки един такъв протест преминава под мотото “дай да направим максимално невъзможен и неудобен животът на всички останали, че иначе управниците няма да ни забележат”. Виж, като стане дума за идеи – нас ни няма там. Като стане дума за спазване на правила, за закони и т.н. – те са за другите. Всеки, постигнал повече от нас, ни е личен враг или обект на презрение – “мани го тоя, аз съм спал със сестра му”. Нашето, дори да ни е достатъчно, ни носи удовлетворение само, ако в сравнение с чуждото е повече, иначе се чувстваме онеправдани от съдбата, управниците, държавата, вселената и всичко останало. И накрая най-масовият ни протест е чрез...неупражняване на правата ни. Мдааа, старият соц-виц си е напълно актуален и днес – живеем в Страната на абсурдните хора.

Любопитни факти за мъжете

/написани от неизвестен ми, но явно наблюдателен мъж...което само по себе си е рядко явление/

1. Мъжете обичат да готвят шашлици на дървени въглища। Всяко нещо, дори приготвянето на храна, става интересно за Мъжете, стига да е свързано с някаква опасност!
2. Мъжете с обица на ухото са по-подготвени за встъпване в брак! Първо – те вече са изпитвали болка и второ – знаят какво е да купуваш украшения!
3. Да се омъжиш за разведен мъж е оправдано от екологична гледна точка. Известно е, че на нашата планета мъжете са по-малко от жените и е доказано, че всеки ресурс, който не достига, трябва да се рециклира и използва повторно!
4. Мъжете са необичайно самоуверени хора. Срещат се екземпляри, които - докато гледат мач по телевизията - смятат, че ако се концентрират достатъчно силно – могат да помогнат на любимия си отбор. Ако техният отбор има проблеми, те дават съвети на играчите направо през телевизора, а ако проблемите са по-сериозни (“Падаме с 3:0”)– са на път да вземат телефона и да се свържат директно с треньора (“Смени го тоя Топузаков, бе – не виждаш ли, че е дърво!”).
5. Мъжете обичат телефоните с повече копчета. Това им помага да се чувстват важни.
6. Мъжете обичат сутрин първи да прочитат вестника. Само мисълта, че той не е Най-първият, действа пагубно на психиката на Мъжа!
7. Всички мъже изпадат в ужас при вида на машинка за подвиване на мигли. Ето защо много жени крият въпросните машинки под възглавницата – вместо пистолет.
8. Всички мъже ненавиждат израза: “Трябва да си поговорим за нашите отношения!”. Тези 7 думи могат да хвърлят в ужас дори самия генерал Шварцкопф.
9. Мъжете са чувствителни по един много странен начин. Ако те са разпалили камината, а последният дънер не е догорял – те могат да приемат това като много тежка лична обида.
10. Статистиката сочи, че средната температура на мъжете е по-висока от тази на жените. Жени, ако през зимата вкъщи ви е студено – препоръчвам ви да взимате в леглото и мъж! Мъжете са един вид персонални “калорифери”, които леко похъркват.
11. Жените се отнасят към облеклото значително по-сериозно, отколкото мъжете. Не съм виждал мъж, който, пристигайки на официална вечеря, да произнесе отчаяното: “О, Господи! Как се излагам! По-добре да си тръгвам! Виждам още един мъж, който е облечен със същия черен смокинг!”
12. Повечето мъже ненавиждат да пазаруват. Точно по тази причина щандовете с мъжко облекло обикновено са на първия етаж – на две крачки от входа!
13. Ако мъж ви е сготвил обяд и в салатата има повече от три съставки – считайте, че той има сериозни намерения!
14. Ако излизате с някой мъж и мислите, че той е по-подходящ от другите, защото: а) е станал по-улегнал, б) започнал е нова работа, в) вече посещава психоаналитик - пригответе се за неприятна изненада. Работата е там, че теорията за гъсеницата, която се превръща в пеперуда, е в сила само за гъсениците и пеперудите.
15. Когато четирима или повече мъже се съберат на едно място, те си говорят за спорт. Когато четири или повече жени се съберат на едно място – те си говорят за мъже!
16. Повечето жени са интровертни: - Дали наистина съм влюбена? - Удовлетворена ли съм емоционално и творчески? Повечето мъже са екстравертни: - Ще бият ли нашите довечера? - Оправи ли ми колата?
17. Ако един мъж каже “Ще ти звънна!” и не ви звънне – това не означава, че е забравил да го направи, че е загубил вашия номер или че е умрял! Това означава, че той не иска да ви звънне!
18. Мъжът не обича да губи. Веднъж жена ми ме би на табла. После, когато ме попита: “Ще правим ли секс?”, аз отговорих – “Може, но не един с друг!”
19. Да се освободиш от някой мъж, без да накърниш неговата мъжественост, изобщо не е лесно! Изразите “Обирай си крушите!” и “Не искам да ти виждам очите!” могат да звучат и като покана. Ако наистина искате да се избавите от някой мъж, изберете си някоя от следните фрази: “Обичам те!”, “Искаш ли да се оженим?” или “Искам да имам дете от теб!”. След тези думи, мъжете винаги изчезват яко дим. Ама много яко!
20. Мъжете са толкова самоуверени, защото в детството си са се идентифицирали със супер-героите (Супермен, Спайдърмен, тоя-оня). По начало жените имат ниска самооценка, защото в детството си са се идентифицирали с куклата Барби.
21. Менопаузата при мъжете е значително по-забавна от менопаузата при жените. Когато жените са в менопауза – те дебелеят и често се потят. Когато мъжете са в менопауза – те свалят млади гаджета и карат мотори!
22. Мъжът забравя всичко, докато Жената нищо не забравя! Ето защо при предаването на футболни срещи – винаги показват повторения!
23. Повярвайте на горенаписаното, защото авторът е Мъж. Ако беше жена, все за нещо нямаше да е права!