Silvestr v Prahe, или как се посреща Нова година на Старе место

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв.м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник - площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни - непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.

Вечерна предновогодишна Прага е впечатляваща. Всички сгради и улици светят празнично, улиците са пълни с народ, навсякъде свири музика и хората истински се веселят. Колкото до кръчмите - Прага е изумителна в това отношение. За 4 дни не повторихме заведение и не си тръгнахме разочаровани от нито едно, независимо дали става дума за малко капанче с 5-6 маси или за огромен ресторант. През лятото посетихме "У Флеко", затова този път се полутахме, но намерихме прочутата кръчма на Швейк. И - о, каква изненада! Израснала съм с Швейк и винаги съм била убедена, че кръчмата е "У Калича", обаче се оказа, че не се произнасяло така и че тя се казва "У КалиХа" /при бокала/! Е, ако не е бил Хашек, сигурно въпросният бокал и досега щеше да краси обикновено квартално заведение, защото като интериор "У Калиха" представлява обикновена квадратна голяма зала тип ведомствен стол. Обаче атмосферата вътре е неописуема, както и обслужването, и кухнята. Посрещат те, слагат те на масата и няма не искам, няма недей - имаш право да избираш между Бехеровка и Сливовица, между тъмна и светла бира, но възможност да останеш без халба и аперитив, при това едновременно, няма. За да не се занимаваш с четене на меню, те хранят с плата, съдържащи всички най-добри мезета и основни ястия, които предлага заведението: патици, джолани, пилета, наденички, 4 вида кнедли, картофени палачинки, абе то не се изброява, средно на човек се падаше около кило и половина месо с половин кило гарнитура...

Втората литрова халба бира вече те прави достоен клиент в очите на персонала, който не се занимава като тук с разпределяне на масите между сервитьорите - всички обслужват всички, през нашата маса минаха поне 5 различни сервитьора. Всички стени са изписани с откъси от книгата и изрисувани с карикатури, има си ги и прочутият оплют от мухи портрет на императора, и латерната, периодично самият Швейк се разхожда из залата и посяда да побъбри с клиентите, изобщо всичко е пипнато с вкус и въображение. Разбира се, търговията със сувенири също е на ниво - тръгнахме си с шапката на Швейк, халбата на Швейк, пепелника на Швейк, поставките за чаши на Швейк и още поне 7-8 дреболии.

Самата новогодишна нощ протича по следния начин: до 11:30 вечерта всички са по кръчмите, в 11:30 всички излизат от кръчмите и се юрват към площадите, където от този момент до около 3 през нощта е истинска феерия от фойерверки. Количествата, които бяха изгърмяни навръх Новата година, сигурно са били поне равни на тия в Челопечкия склад, просто такова чудо не бях виждала - от всички посоки към небето над Прага летяха огнени кълба, светлинни водопади, ракети и какво ли още не. Плюс тях бяха направили нещо като светлинно шоу - един огромен лазерен лъч като метроном отбеляза началото на председателството на ЕС. Това, което силно ни впечатли обаче, беше желязната организация - нямаше човек, който да не си е помъкнал фойерверки за изстрелване, обаче всички чинно се редяха на опашка, за да си ги изстрелят на определените за тая цел места, надлежно заградени и заобиколени със сапьори и полиция. Как пък никой не си позволи да мята пиратки в краката на околните, направо не ми се вярваше. По време на фойерверките концертите по сцените си продължиха, хората си се целуваха по улиците, изобщо толкова весело и ведро посрещане се получи, че без да сме влизали в заведение след полунощ, се прибрахме към 4 сутринта в хотела.

Единственото нещо, което не биваше да правим предварително, беше да си платим куверта за новогодишната нощ още оттук. Ресторантът на Метаморфис е страшно красив, но представата им за новогодишна програма беше, меко казано, странна. Оставиха ни в ръцете на една виеща девойка и нейния младеж, който сравнително прилично акомпанираше, обаче 3 часа хитове на АББА и Тина Търнър в изпълнение, от което и умрял ще се надигне да пропсува, ми дойдоха малко в повечко. А нямаше никакъв проблем да си изберем къде да вечеряме празнично направо там, на място - до последния момент заведенията предлагаха всякакви куверти. Нищо, за следващия път ще знаем...