"Посланическото градче", Чайна Миевил

Само много могъща фантазия е в състояние да изгради, развие и накрая преобрази един такъв фантастичен свят, какъвто е светът на Ариека. Чайна Миевил е написал нещо страхотно.
Отначало бях доста объркана, докато се ориентирам в обстановката и успея да си представя някак биотеха, имера, Посланиците и най-вече ариеките. Кръстоска между насекомо, кон, корал и ветрило, уау! Нещо като разумни каменни калинки с копита... После нещата се подредиха, а изложението на философията на езика, която е в основата на цялата история, стана завладяващо, за да стигне до своеобразния си лозунг "Не искам повече да бъда сравнение, искам да съм метафора."
Целият роман на Миевил е една голяма и уникална метафора и една от най-добрите книги, които са ми попадали през последните години