"Убийството на Линда" от Лейф Г.В. Першон

В известен смисъл съм доволна, че попаднах на "Убийството на Линда" след "Онзи, който убие дракона" - в противен случай сигурно не бих продължила с Лейф Першон. Очевидно комисарят Бекстрьом във втората книга от поредицата развива на доста по-различно ниво първоначалната идея на автора в негово лице да изобличи и осмее всички мързеливи тунеядци в шведската полиция. В "Убийството на Линда" той е гротескна фигура, описана с достатъчно отблъскващи и дори на места гадни натуралистични подробности. 


Изобщо, в тази първа от поредицата за комисар Бекстрьом книга цялата шведска полиция изглежда твърде нелицеприятно. В провинциалния град Векшо става убийство на младо момиче, бъдеща полицайка. Тъй като е лято, маса народ е в отпуск и превъртелият шеф на Главна дирекция "Криминална полиция" изпраща екип в помощ на местния участък, начело с Бекстрьом. В рамките на едномесечното разследване полицията извършва цял куп безсмислени дела, като например събиране на ДНК-проби от близо 1000 души, а самият Бекстрьом успява да изпие поне тон алкохол, докато активно симулира дейност и навърта "извънреден труд". В рамките на над 500 страници Першон саркастично рисува една твърде печална картина на начина, по който шведските органи на реда си вършат (или по-скоро не си вършат) работата, като конкретното убийство е само рамката на въпросната картина. Всъщност, книгата ми беше по-интересна с познавателната си страна за начина на живот в Швеция, отколкото със самата криминална история.

Определено втората част от поредицата за Бекстрьом ми направи доста по-силно впечатление.