Review: Мидълмарч

Мидълмарч by George Eliot
My rating: 5 of 5 stars

Ако тръгна да описвам всичките си впечатления от "Мидълмарч", сигурно ще произведа писание с размерите на трактат. Това не е роман, а истинска енциклопедия на живота и нравите в провинциална Англия в периода 1829-1832 г., погледнат с очите на човек-съвременник на Втората индустриална революция. Трудно ми е да си представя какъв размах на мисълта, каква остра наблюдателност, какъв гигантски набор от знания и какъв мощен талант е притежавала тази жена (родена и отраснала в семейството на управител на аристократично имение също като една от героините си Мери Гарт), за да напише книга като тази.

Изпитвам известна доза съжаление към всеки, посягащ към "Мидълмарч" с намерението да прочете нещо "за удоволствие" или, още по-зле, с нагласата, че "трябва". Тази книга иска предварителен опит, определено ниво на познания и интерес към британската история и народопсихология, и повече рационален, отколкото емоционален подход, за да бъде разбрана и оценена подобаващо от гледната точка на 21-ви век. Иначе е по-вероятно авторовият глас на Елиът да бъде определен като досаден, идеите - като тривиални, а сюжетните линии - като скучни, отколкото да се стигне до "хареса ми", "страхотна е" и други нищо не значещи определения.

"Мидълмарч" е от книгите, които надхвърлят рамката "хареса ми-не ми хареса". Няма значима за времето си тема, която да не е намерила място в нея - политическите турбуленции около избирателната реформа от 1832 г., мястото и правата на жените, ролята на брачната институция, наследственото право, релиогиозното лицемерие, социалното разслоение, развитието на медицината и селското стопанство, индустриалната революция, прокарването на железницата, нарастването на ролята на банките, и т.н., и т.н. Всеки от около 30-те активни участници в живота на Мидълмарч, чиито истории преплита Елиът, има свой особен поглед и отношение към тези теми, и всяка от тях е разгледана през призмата на влиянието, което оказва върху ежедневния живот в малкия град. Удивително е колко съвременно звучат някои от наблюденията на Елиът за политическата класа, за отношението към реформите, за предразсъдъците и особено за общественото мнение. Някои неща не се променят, независимо от епохата...



View all my reviews