Review: Кубинската афера

Кубинската афера Кубинската афера by Nelson DeMille
My rating: 2 of 5 stars

Пълно разочарование беше тая книга. Харесвам много трилърите на Демил, но това дори не може да се нарече трилър. Аферата от заглавието всъщност дори и кой знае каква афера не беше. Като изключим убедително звучащата кубинска атмосфера на Хавана и лекия за четене стил, останалото беше безкрайни диалози на двата главни персонажа, тук-там секс, тук-там заговори и накрая малко стрелба. А, и хепи енд, естествено.

С две думи, пълна загуба на време.

View all my reviews

Review: Ние, удавниците

Ние, удавниците Ние, удавниците by Carsten Jensen
My rating: 5 of 5 stars

Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително.

Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него.





View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

Момичето, което запази мълчание Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth
My rating: 5 of 5 stars

След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока!

Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие.

View all my reviews

Review: Фатална изневяра

Фатална изневяра Фатална изневяра by John Lescroart
My rating: 4 of 5 stars

След чудесната серия за Дизмъс Харди и не толкова чудесните за Глицки и Хънт, Джон Лескроарт истински ме зарадва с този самостоятелен роман. Въпреки че заглавието "Фатална изневяра" звучи твърде блудкаво (оригиналното е Fatal и може би е било излишно да се добавя и изневярата, но това си е само мое мнение), и сюжетът, и особено образите са далеч от блудкавостта -интригуващи, реалистични, психологически подплатени, дори на места се улавях, че ги асоциирам с истински хора. Кризата на мъжа на средна възраст е предадена убедително, същото се отнася и до мотивацията на скучаещата съпруга от средната класа с вече пораснали деца. Е, главното разследващо лице инспектор Бет Тъли е твърде идеална за тоя свят, но пък това си е в каноните на жанра, а и начинът, по който е преплетена личната й връзка със случая, прави нещата съвсем поносими. Финалът е не само убедителен, но поднася и приятната изненада да не е стандартно happy.

Към всичко това трябва да добавя и поздравленията си към тандема преводач/редактор в лицето на Коста Сивов и Ганка Филиповска, които са свършили прекрасна работа.


View all my reviews

Review: Последното раздаване

Последното раздаване Последното раздаване by Michael Dobbs
My rating: 3 of 5 stars

"Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години.

Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатление за начинаещ преводач и тотална липса на редакция (доказателства тук ). Нататък нещата горе-долу се оправят, но общото усещане за зле свършена работа остава. Разликата в качеството спрямо "Къща от карти" е колосална и тези, които си купят книгата заради впечатленията си от началото на трилогията, ще останат доста разочаровани.

View all my reviews