Mind the Gap, или из Лондон на собствен ход – 2



В предишната част се спряхме до музея на Виктория и Албърт. Съвсем близо до него се намира гигантският комплекс на Природонаучния музей и Музея на науката. Споменавам ги изрично не за друго, а защото техните експозиции и начинът, по който отделните теми са представени на посетителите, са пример за подражание – за съжаление обаче, специално у нас май няма желаещи да им подражават. И двата музея бяха пълни с ученици от най-малка възраст до последния клас, и това не е случайно. Кажи-речи всеки урок по биология, химия, физика, астрономия, геология и география е представен там с комплект от експонати, филми, аудио-обяснения и ефекти, плюс специални зони за експерименти. Така например, темата за земния релеф включваше един голям пълен с пясък, камъчета и парчета скали аквариум, в който от различни по сечение маркучи течеше вода, а специални пултове задаваха различни задачки на посетителите – да насочват водата в определени посоки и да постигнат различна сила на струите, за да видят как влияят реките на оформянето на релефа. Естествено, навсякъде имаше групички учители с деца, които внимателно слушаха обясненията им, после гледаха тематично филмче и се изреждаха да правят опити по съответната тема. Както тези музеи, така и Музеят на Лондон, морският музей, военният музей и редица други (няма да ги изреждам, все пак там има над 300 музея), са със свободен вход.

За да приключа с музейната част, ще спомена и Мадам Тюсо, чиито восъчни фигури не пропуснахме, но лично аз не останах особено впечатлена. Освен като забавна атракция, каквато със сигурност е, той си заслужава да бъде посетен и като музей на човешкото тщеславие, но какво пък, суетата е присъща всекиму и има някакъв гъдел в идеята да се снимаш с кралицата или да гушнеш Оскар Уайлд… Впрочем, като частен музей, той не е безплатен и ако човек си купи билет направо там, цената е 28 паунда за възрастен. Изобщо, покупката на билети на място за платените атракции, между които е и огромното виенско колело London Eye, е доста скъпо удоволствие, затова е препоръчително да се купят комбинирани билети предварително по нета. Такъв комбиниран билет за Лондон Ай и Мадам Тюсо е малко под 35 паунда за възрастен, докато иначе, взети поотделно, двата билета струват почти 50 паунда на човек.

Ден четвърти беше посветен на огромна обиколка, главно пеша, включваща катедралата Сейнт Пол, Лондонското Сити, Темпъл, Тауър /отвън/ и вече споменатия London Eye. Макар и не евтина, тази атракция не е за изпускане – Лондон от птичи поглед спира дъха. Гигантското колело със стъклени капсули осигурява гледка на 40 км във всички посоки и тази година чества 10-годишния си юбилей. Открито е в чест на Милениума заедно с едноименния пешеходен мост, който, впрочем, е единственият нов пешеходен мост над Темза в центъра на Лондон за последните 100 години. Споменавам го, защото той е най-удобният начин да се стигне бързо и приятно без транспорт от Сейнт Пол и Ситито до галерия Тейт и театър Глоуб на южния бряг на Темза.

Темпъл беше едно от местата, които бяхме набелязали като задължителни за посещение, но така и не успяхме да влезем вътре – оказа се, че този знаков за Средновековна Европа храм приема посетители само за по 2-3 часа на ден, и то не всеки ден. Издигнат през 12-ти век като щаб на рицарите-тамплиери в Англия, Темпъл заел терена около устието на река Флийт между двата града, образуващи днешния център на Лондон – City of London и Westminster. Самият храм, чиято архитектура копира Църквата на Божи гроб в Йерусалим (това се отнася по принцип за тамплиерските храмове), се намира между Флийт Стрийт и реката, в цял комплекс от сгради и градини, известен като Инър Темпъл и Мидъл Темпъл, и е доста труден за откриване. Някога Инър Темпъл и Мидъл Темпъл са включвали домовете, конюшните, складовете и прочие обслужващи сгради на тамплиерите, които, както знаем, бързо са се превърнали от Бедните рицари на Соломоновия храм в най-богатия и влиятелен орден на Средновековието. След унищожаването им, комплексът постепенно става собственост на Короната, а от 16-ти век до днес се притежава и населява от не по-малко богати и влиятелни люде – лондонските кралски адвокатски колегии и техните юридически школи, като самият храм Темпъл е нещо като тяхна частна църква. За Ордена напомнят само погребаните вътре рицари и издигнатият пред храма паметник на бедните братя-тамплиери, яздещи по двама на кон.

Близо до Темпъл и получил името си от него, е Темпъл бар – някогашното най-важно ГКПП на Ситито, разположено на пътя към Уестминстър.
Векове наред, още от времето на Вилхелм Завоевателя, кралят или кралицата са спирали тук, за да получат от кмета /лорд-мер на Лондонското Сити разрешение за достъп до търговското сърце на кралството. Тази церемония се спазва и до днес – лорд-мерът посреща монарха в подножието на дракона и му връчва т.нар. Бисерен меч, който кралят/кралицата поема и веднага връща обратно в знак на зачитане вечните права на самостоятелност на Ситито. Самото оръжие, според легендата, е използвано от Елизабет І за откриването на Кралската фондова борса през 1571 г. То е украсено с над 2500 перли и се съхранява в Меншън хаус - най-важната сграда в търговския град, седалище на лорд-мера.


Освен че е град в града, със свое собствено управление и правила, Ситито е много интересно за наблюдение между 4:30 и 5:30 следобед в делничен ден. Отначало пусти и някак подтискащо безлюдни, улиците за броени минути поемат такава река от костюмирани мъже и жени, които просто бликат от всички сгради, че усещането е за някаква мащабна демонстрация или току-що обявена евакуация. В движение се свалят вратовръзки, отключват се велосипеди и скутери, високи токчета се подменят с маратонки, а пред баровете и пъбовете се събират истински тълпи народ, награбили по пайнт бира и шумно разговарящи на по цигара. Понеже пушенето е разрешено само извън заведенията, вътре е полупразно, а тротоарите отпред за няма и половин час заприличват на гигантски пепелници. Биреният капацитет на групичката прясно излезли от работа служители, която по случайност наблюдавахме, ме изуми – за няма и половин час тези юнаци погълнаха всеки по 3 чаши, а добре знаем, че един пайнт е малко повече от половин литър…

To be continued…