Почитателите на криминални истории с вихрено действие и супер интелигентни детективи сигурно ще видят зор с навлизането в света на Лейф Г.В. Першон и неговия антигерой-комисар Еверт Бекстрьом. "Онзи, който убие дракона" прилича много повече на социален роман за особеностите и проблемите на шведите и тяхната полиция, отколкото на класическа кримка. Но предлага и много повече от нея, включително заплетен сюжет и неочаквана развръзка. Бекстрьом и колегите му от участъка във Вестерурт са много по-реални и живи от стотици съвременни шерлок-холмсовци и комисар-мегрета, изпълващи литературата от този жанр.
Обстановката, в която Першон поставя своите герои, е изпълнена с характеристики, които изменят доста от наложените представи за днешното шведско общество. Знаем за Швеция, че е една от най-подредените и сигурни европейски държави, със страхотна социална система, висок стандарт и изобщо, пълна с блага, за които можем само да си мечтаем. Това, което не знаем и което Першон ни показва по оригинален и на места саркастичен начин, е нетолерантността, изкривяванията в ценностната система, стремежът към показност, засилените ксенофобски и дори расистки настроения, размерът на имигрантския проблем, алкохолизма, проституцията, та дори и проблеми, свързани с корупцията на администрацията. Като имам предвид, че авторът е един от водещите криминолози на Швеция, ми е трудно да допусна, че това е само неговият поглед върху нещата.Колкото до главния герой, Еверт Бекстрьом би могъл спокойно да бъде и българин. С навлизането в романа все повече си представях някои от многобройните отпуснати, надебеляли и типично разсъждаващи за света полицаи, които всички сме срещали. Обаче тази външна обвивка е толкова елегантно напълнена със съдържание, включващо аналитичен ум, оригинален поглед върху доказателствата, способност за изграждане на вътрешни връзки между наглед абсолютно несвързани обстоятелства, че Бекстрьом, с всичките му пороци и отблъскващ характер, всъщност постига уважението на читателя.
Накратко, голямото качество на този роман не е в интригата, въпреки че тя е впечатляваща. Изчитането му е сравнително бавно, като "убиването на дракона", както една от героините на романа определя разкриването на случая. Онзи, който "убие дракона" обаче, научава неочаквани и много интересни неща за Швеция - познание, което определено е много по-голямата част от удоволствието от чисто криминалната страна на книгата.
