Светилата by Eleanor CattonMy rating: 4 of 5 stars
"Светилата" е чудесна книга, но ако беше събрана на около 200 страници по-малко, щях с чиста съвест да й сложа 5-те звезди. Сега леко се колебая и за 4-те, но заради интересно изградената композиция и изпипания финал си ги заслужава. Впечатлението ми е, че темпово книгата се развива като симфония, в абсолютно различни скорости - една доста moderato изпълнена първа част, почти приспивни (и дори на места досадни) и адски дълги втора и трета, и такава вихрена четвърта, че човек забравя за мудните 400-500 страници, през които е минал преди нея.
Въпреки че авторката изрично подчертава, че "тази книга в никакъв случай не е историческо описание на онези времена", едно от големите й достойнства за мен беше абсолютно различния поглед към Нова Зеландия през 19-ти век, който ми даде. Който на младини е обичал историите за Дивия Запад, няма как да не хване приликата - златотърсачи, търговци, предприемчиви авантюристи и откровени отрепки от Стария свят, омешани с китайски емигранти, опиумни дилъри, "дами на нощта", всички живеещи ден за ден и всички обхванати от златна треска, малко по малко изтласкват маорите и променят начина им на живот. В книгата има всичко - зараждащи се бързо градове, политика, съдебни дела, активна журналистика, изобщо "Светилата" е колкото заплетена история за съвпаденията и престъпленията, извършени в един и същи ден, толкова и разказ за колониалното развитие на тази част от Нова Зеландия, известна като Южния остров.
View all my reviews
