ЗАБРАВАНА

Заклевам се, никога, никога, ама никога през целия ми живот не ми се искало да емигрирам. До днес. Докато не прочетох това . Аз съм едно сравнително добре възпитано същество, което принципно не псува писмено. До днес. След оная горната новина, не мога просто да не напиша това, което не спирам да си повтарям - ебаси държавата, ебаси властите, ебаси племето, което ги избира и търпи и което е МОЯТ народ. Омерзена съм. До дъно. Докато Компира, Свинята, Пилето, Мишката и прочие представители на флората и фауната се избиваха взаимно по улиците, не пропсувах - да се избиват, така поне самопрочистването вършеше работата на тея, дето не си я вършеха. Докато едните крадци обвиняват другите крадци с цел отклоняване на вниманието от собствените кражби, пак не ми идва да псувам - на нас, българите, омразата към държавата и любовта към далаверата ни е генетично заложена. Ние, `ку не краднем, кривнем или измамим, начи не въртим бизнес. Обаче всичко си има граници. Тук вече пребиват не Компира, Свиня...