ЗАБРАВАНА

Странно е, че напоследък не виждам в нещата това, което другите виждат. Странно е, че ми става смешно от това, което другите виждат в разни неща. Странни ми са много неща, които се случват напоследък. Да вземем на първо четене интервюто - или, по-точно интервютата - на Президента на Република България. Професионалното ми битие на ПР-специалист, с вече почти 15 години стаж в това поприще, не ми беше представяло толкова отявлен пример на грешен подход към проблем. Някакъв, никому неизвестен, освен в определени кръгове, юнак, казва едни неща. Да-накърняващи имиджа, да, много преекспонирани в медийното пространство. Значи, изправени сме пред ситуацията да сме човек-институция, нападнат от някого. И кво правим? Стреляли са по нас с дартс, ма ний отговаряме с водородни бомби. Първо, от момента, в който сме станали човек-институция, ние би трябвало да очакваме по дефолт да сме нападнати от някого в някакво бъдеще време. Второ, като на ентата година от пребиваването си като човек-институци...