ЗАБРАВАНА

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица. Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко ва...

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена - Прага - София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех. И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата - нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив - Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограни...