Много ми допада богатството на стила, саркастичния език и оригиналния подход на автора, "Чапаев и Пустота" "Generation П" и особено "Омон Ра" са на почетни места в личната ми класация за много добри книги. Въпреки това, а може би точно заради това, някои от повесто-разказите(?), включени в този сборник, ми действат малко като претоплена манджа - да, вкусно, да, добре сготвено, но вече сме го яли.
И в "Операция Burning Bush", която изглежда е нещо като пародия на Даниил Андреев, я има тази чисто пелевинска смес от философия, злободневие, фантастика и политика, споени от сарказъм, но като идеи и разработка - сори, нищо ново, на места дори досадно психоделично. Одески евреин с особено внушителен глас попада в спецслужбите, които са измислили тайно "оръжие" - да внушават разни неща на хората чрез глас, който звучи в главата им - и го вербуват за ролята на Бог, звучащ в главата на Джордж Буш. Разходката през философиите за Бог, религиите и силите, движещи света, е интересна, но вече сме я чели в много по-добри варианти при същия този Пелевин. За "Хотелът на хубавите въплъщения" направо се зачудих дали е от същия автор.
"Зенитните кодекси на Ал Ефесби" са приятното изключение. Това е наистина много добро попадение - трагикомична "нефантастична фантастика", посветена на силата на словото в играта на въоръжаване. Разказът е изграден като псевдодокументална биография на супер-офицера от бъдещето Савелий Скотенков, който успешно се сражава срещу дронове, виртуални хора и какво ли още не на страната на муджахедините. Виж, това го препоръчвам с две ръце както на феновете на фантастиката, така и на любителите на абсурда и черния хумор, силно е. Ако някой не е чел досега Пелевин и е решил да започне с тази книга, нека започне именно с "Кодексите", въпреки че като стил те много се различават от книгите, направили Пелевин най-четеният съвременен руски автор.
