ЗАБРАВАНА

Чета сборника на Виктор Пелевин "Ананасов компот за прекрасната дама" и съм със смесени чувства. Много ми допада богатството на стила, саркастичния език и оригиналния подход на автора, "Чапаев и Пустота" "Generation П" и особено "Омон Ра" са на почетни места в личната ми класация за много добри книги. Въпреки това, а може би точно заради това, някои от повесто-разказите(?), включени в този сборник, ми действат малко като претоплена манджа - да, вкусно, да, добре сготвено, но вече сме го яли. И в "Операция Burning Bush", която изглежда е нещо като пародия на Даниил Андреев, я има тази чисто пелевинска смес от философия, злободневие, фантастика и политика, споени от сарказъм, но като идеи и разработка - сори, нищо ново, на места дори досадно психоделично. Одески евреин с особено внушителен глас попада в спецслужбите, които са измислили тайно "оръжие" - да внушават разни неща на хората чрез глас, който звучи в главата им - и го...

Тифани Сболки вече порасна и "В черно като полунощ" не е детска книга. От цялата поредица за малката вещица Тифани Ейкинг, оригинално преведена на български Сболки, това е най-силната част, по скромното ми мнение. Четях и имах чувството, че в процеса на написването Тери Пратчет е следил нашите новини, преливащи от омраза и нетърпимост, нашите тв-студиа, в които политици се замерят с плювни, нашето ежедневие, в което стана непостижим подвиг някой да се зарадва на чуждия успех. Впрочем, преводът на Катя Анчева отново е прекрасен и заслужава искрените поздравления на българската четяща публика. Не че историята не е забавна, напротив. Фигълите са също толкова войнствено-смешни и сладки, както и в предишните три книги. Тук обаче, пакостливите пиксита на Пратчет проявяват много повече мъдрост, дълбока келтска решимост да се борят за земята си и прозорливост да виждат навътре под обвивката на привидно обикновени хора и събития. Вещиците са също толкова оригинално-забавни, както...