ЗАБРАВАНА

Тъжно ми е да си гледам държавата в състоянието на болник, попаднал в ръцете на фалшиви доктори. От лятото насам имам чувството, че партиите у нас до една са си поставили за цел да сринат до основи всяка институция, за която се сетят, и докато не приключат унищожението докрай, включително и собственото си, няма да мирясат. Кой си спомня все още какво значат неща като „национални приоритети”, „стратегия за развитие” и съгласие за осъществяването на тези две понятия? Юрушът към унищожението е набрал такава сила, че дори основни функции на държавата, като осигуряване на защита на границите, обществения ред и сигурността, са обърнати с хастара нагоре и управляващи и опозиция считат това за нормално. Или, най-малкото, по нищо не личи, че не го считат за нормално. Политическият живот се е свел до попръжни с личностен характер. Аз няма да се махна от властта, докато не унищожа на еди-кой-си възможностите да се върне в нея. Защо сега протестирате срещу тези, а преди не протестирахте срещу ...