ЗАБРАВАНА

Най-лесното нещо, което човек може да приготви за гости, е баница. Моята ми отнема около 15 минути за подготовката и 35 минути - за печенето. Нужни продукти: 5 яйца 1 кофичка кисело мляко 1 кафена чаша прясно мляко (може да се замени с газирана вода) 1 пълна с връх чаена лъжичка сода Поне 350 грама натрошено сирене 2/3 малко пакетче масло Около 50 гр. олио 1 пакет кори за баница 500 гр. Необходими съдове: Дълбока купа, малка метална купичка за стопяване на маслото, тава среден размер (добре е да не е плитка) В купата разбивам добре с тел или вилица първо яйцата, киселото мляко го разбивам, още преди да отворя кофичката, а след отварянето й сипвам вътре содата, разбърквам и като почне да кипи, го изсипвам при яйцата, отново разбивам всичко добре. Разтапям маслото и първо намаслявам с част от него дъното на тавата, после доливам олиото, за да поизстине малко. На бавна струйка при непрекъснато разбъркване го слагам при яйцата и млякото. Добавям прясното мляко и накрая сирен...

Какво е общото между ядрените централи и растениевъдството? Питайте M3 communications , които толкова побързаха да се похвалят, че са избрани от Westinghouse за обслужваща PR-агенция, че тотално се изгубиха в превода. В гордото прессъобщение, разпространено по повод спечелването на големия клиент, се казва: "Westinghouse Electric Company, част от Toshiba Corporation (TKY:6502), е пионер в доставката на ядрена енергия и водеща компания за ядрени растителни продукти и технологии за комунални услуги в доставката на гориво в света. През 1957 г. Westinghouse доставя първия в света реактор с вода под налягане в Шипингпорт, Пенсилвания. Днес технологията на Westinghouse служи за основа на приблизително половината от ядрените централи в света, от които повече от петдесет на сто се намират в Европа. AP1000 е търговска марка на Westinghouse Electric Company LLC. Всички права са запазени." Доскоро всички си мислехме, че Уестингхаус се занимава с ядрени централи, пък те отглеждали...

Измислих си чудесна и лесна рецепта за джолан - нещо средно между гулаш и винен кебап, но на фурна: Продукти: Килограм обезкостен джолан (освен със свинско, става и с агнешко или телешко) 2 глави лук 2 стръка праз 1 морков 1 голяма чаша вино (няма значение бяло или червено, стига да е поне 250 гр) 1 кафена чашка соев сос 1 чаена чаша настъргани домати (или доматен сос) 5-6 супени лъжици олио 1 препълнена лъжица брашно Подправки: чер пипер, пълна лъжица червен пипер, чубрица, кимион, сол, дафинов лист Необходими съдове и уреди: Дълбок тиган, гювеч, дълбока купа, блендер (спокойно може и без него, ако се реже и стърже на ръка) Нарязах месото на парчета и го сложих в дълбоката купа. Посипах го със смления пипер, чубрицата и кимиона, посолих и залях с виното и соевия сос. Хубаво го разбърках да се смеси всичко добре и го оставих за половин час в хладилника, а през това време накълцах в блендера лука, моркова и праза заедно. Загрях олиото в тигана и пуснах месото за минут...

"Професионалистите" на Оуен Локанън са определени в анотацията на българския превод като "Новите Бони и Клайд". Нека не се бъркат с "Професионалистите" на Джефри Дивър, нямат нищо общо. Този трилър е дебют на автора и трябва да му се признае, че пише увлекателно. Идеята му да направи четирима студенти "на шега" престъпници и да ги вкара в обстоятелства да се борят за живота си срещу мафията, е оригинална и интересна. В първата си половина тя е и разработена обещаващо, но от един момент нататък цялата история започна да звучи неубедително - студентите станаха твърде печени стрелци и убийци, ФБР стана твърде бавно мислещо, а мафиотите - твърде глупави. С изненада прочетох, че това ще е първи роман от серия за разследващата двойка Стивънс-Уиндърмиър, защото в цялото повествование усещането ми беше за симпатия повече към студентите, отколкото към тях. Все пак, като трилър книгата си постига целта - има напрежение, фабулата задържа вниманието, геро...

Чета сборника на Виктор Пелевин "Ананасов компот за прекрасната дама" и съм със смесени чувства. Много ми допада богатството на стила, саркастичния език и оригиналния подход на автора, "Чапаев и Пустота" "Generation П" и особено "Омон Ра" са на почетни места в личната ми класация за много добри книги. Въпреки това, а може би точно заради това, някои от повесто-разказите(?), включени в този сборник, ми действат малко като претоплена манджа - да, вкусно, да, добре сготвено, но вече сме го яли. И в "Операция Burning Bush", която изглежда е нещо като пародия на Даниил Андреев, я има тази чисто пелевинска смес от философия, злободневие, фантастика и политика, споени от сарказъм, но като идеи и разработка - сори, нищо ново, на места дори досадно психоделично. Одески евреин с особено внушителен глас попада в спецслужбите, които са измислили тайно "оръжие" - да внушават разни неща на хората чрез глас, който звучи в главата им - и го...

Тифани Сболки вече порасна и "В черно като полунощ" не е детска книга. От цялата поредица за малката вещица Тифани Ейкинг, оригинално преведена на български Сболки, това е най-силната част, по скромното ми мнение. Четях и имах чувството, че в процеса на написването Тери Пратчет е следил нашите новини, преливащи от омраза и нетърпимост, нашите тв-студиа, в които политици се замерят с плювни, нашето ежедневие, в което стана непостижим подвиг някой да се зарадва на чуждия успех. Впрочем, преводът на Катя Анчева отново е прекрасен и заслужава искрените поздравления на българската четяща публика. Не че историята не е забавна, напротив. Фигълите са също толкова войнствено-смешни и сладки, както и в предишните три книги. Тук обаче, пакостливите пиксита на Пратчет проявяват много повече мъдрост, дълбока келтска решимост да се борят за земята си и прозорливост да виждат навътре под обвивката на привидно обикновени хора и събития. Вещиците са също толкова оригинално-забавни, както...

Почитателите на криминални истории с вихрено действие и супер интелигентни детективи сигурно ще видят зор с навлизането в света на Лейф Г.В. Першон и неговия антигерой-комисар Еверт Бекстрьом. "Онзи, който убие дракона" прилича много повече на социален роман за особеностите и проблемите на шведите и тяхната полиция, отколкото на класическа кримка. Но предлага и много повече от нея, включително заплетен сюжет и неочаквана развръзка. Бекстрьом и колегите му от участъка във Вестерурт са много по-реални и живи от стотици съвременни шерлок-холмсовци и комисар-мегрета, изпълващи литературата от този жанр. Обстановката, в която Першон поставя своите герои, е изпълнена с характеристики, които изменят доста от наложените представи за днешното шведско общество. Знаем за Швеция , че е една от най-подредените и сигурни европейски държави, със страхотна социална система, висок стандарт и изобщо, пълна с блага, за които можем само да си мечтаем. Това, което не знаем и което Першон ни ...