Пропускане към основното съдържание

Публикации

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi My rating: 4 of 5 stars Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия. Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата...

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth My rating: 3 of 5 stars Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции. А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори. Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-...

Review: Грандкафе Кристал

Грандкафе Кристал by Георги Райчевски My rating: 3 of 5 stars Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти... Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата. View all my reviews

Review: Ритуалът

Ритуалът by Радко Пенев My rating: 3 of 5 stars Приятно четиво, изпипано по правилата на трилъра и базирано на информацията, която имаме от историческите извори за култа към Залмоксис. Ако не беше "доукрасено" с разни свръхестестествени хватки и ако героите бяха разработени с малко повече дълбочина, щеше да ми хареса значително повече. View all my reviews

Review: Докато дишам

Докато дишам by Георги Томов My rating: 4 of 5 stars Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам. Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала. Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения...

Review: Търговецът на оръжие

Търговецът на оръжие by Hugh Laurie My rating: 2 of 5 stars Хю Лори е прекрасен актьор и музикант и предпочитам да продължа да го възприемам като такъв, а не като средна ръка автор на фаст-фуд литература. "Търговецът на оръжие" ми прилича на слаб, но претенциозен кавър на известна мелодия - звучи ти достатъчно познато, за да се заслушаш, но и достатъчно фалшиво, че да се подразниш. В стремежа си да докара пародийност и ирония, авторът е многословен до досада, героят му се държи и говори като смешника на класа, а сюжетът... хм... той е някакъв сбирщайн от холивудски филми, Мики Спилейн и Агент 007. Вярно, манджата е много интелигентно забъркана, но на рецептата й липсва всякаква оригиналност. View all my reviews

Review: Мидълмарч

Мидълмарч by George Eliot My rating: 5 of 5 stars Ако тръгна да описвам всичките си впечатления от "Мидълмарч", сигурно ще произведа писание с размерите на трактат. Това не е роман, а истинска енциклопедия на живота и нравите в провинциална Англия в периода 1829-1832 г., погледнат с очите на човек-съвременник на Втората индустриална революция. Трудно ми е да си представя какъв размах на мисълта, каква остра наблюдателност, какъв гигантски набор от знания и какъв мощен талант е притежавала тази жена (родена и отраснала в семейството на управител на аристократично имение също като една от героините си Мери Гарт), за да напише книга като тази. Изпитвам известна доза съжаление към всеки, посягащ към "Мидълмарч" с намерението да прочете нещо "за удоволствие" или, още по-зле, с нагласата, че "трябва". Тази книга иска предварителен опит, определено ниво на познания и интерес към британската история и народопсихология,...