ЗАБРАВАНА

Черни секунди by Karin Fossum My rating: 3 of 5 stars Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост. В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве. Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и ней...

Власт и съпротива by Ilija Trojanow My rating: 2 of 5 stars Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници. През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве. Изобщо...

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi My rating: 4 of 5 stars Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия. Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата...

Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth My rating: 3 of 5 stars Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции. А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори. Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-...

Грандкафе Кристал by Георги Райчевски My rating: 3 of 5 stars Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти... Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата. View all my reviews

Ритуалът by Радко Пенев My rating: 3 of 5 stars Приятно четиво, изпипано по правилата на трилъра и базирано на информацията, която имаме от историческите извори за култа към Залмоксис. Ако не беше "доукрасено" с разни свръхестестествени хватки и ако героите бяха разработени с малко повече дълбочина, щеше да ми хареса значително повече. View all my reviews

Докато дишам by Георги Томов My rating: 4 of 5 stars Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам. Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала. Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения...