Пропускане към основното съдържание

Публикации

Review: Ние, удавниците

Ние, удавниците by Carsten Jensen My rating: 5 of 5 stars Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително. Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него. View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth My rating: 5 of 5 stars След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока! Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие. View all my reviews

Review: Фатална изневяра

Фатална изневяра by John Lescroart My rating: 4 of 5 stars След чудесната серия за Дизмъс Харди и не толкова чудесните за Глицки и Хънт, Джон Лескроарт истински ме зарадва с този самостоятелен роман. Въпреки че заглавието "Фатална изневяра" звучи твърде блудкаво (оригиналното е Fatal и може би е било излишно да се добавя и изневярата, но това си е само мое мнение), и сюжетът, и особено образите са далеч от блудкавостта -интригуващи, реалистични, психологически подплатени, дори на места се улавях, че ги асоциирам с истински хора. Кризата на мъжа на средна възраст е предадена убедително, същото се отнася и до мотивацията на скучаещата съпруга от средната класа с вече пораснали деца. Е, главното разследващо лице инспектор Бет Тъли е твърде идеална за тоя свят, но пък това си е в каноните на жанра, а и начинът, по който е преплетена личната й връзка със случая, прави нещата съвсем поносими. Финалът е не само убедителен, но поднася и приятната и...

Review: Последното раздаване

Последното раздаване by Michael Dobbs My rating: 3 of 5 stars "Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години. Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатл...
Черни секунди by Karin Fossum My rating: 3 of 5 stars Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост. В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве. Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и ней...

Review: Власт и съпротива

Власт и съпротива by Ilija Trojanow My rating: 2 of 5 stars Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници. През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве. Изобщо...

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi My rating: 4 of 5 stars Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия. Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата...