Да се смее ли човек, да плаче ли...

Смяяяяях...Чета инфо за дебата „Реформата на българския политически модел” и наистина се чувствам като в театър на абсурда.

Според Пламен Моллов /НДСВ/ въвеждането на чист или частичен мажоритарен вот ще създаде условия купуването на гласове да се прехвърли в друга форма. “По-добрият вариант е преференциалното подреждане в рамките на партийните листи, което беше практикувано на евроизборите. Подкрепяме идеята държавното финансиране да се увеличи и да се премахне частното"

Каракачанов пък иска образователен ценз. И голямо държавно финансиране, естествено.

ДСБ пък иска 100 хиляди лева глоба и отнемане на гласове, ако се докаже, че някоя партия ги е купувала.“От ДСБ сме за мажоритарна демокрация. Трябва да се направят усилия за реален мажоритарен избор в рамките на пропорционалната система"

Дискусията е изобилствала и с други екзотики: задължително гласуване, 2,5% праг за влизане в парламента, изборни книжки, данъчни преференции за гласуващите, промяна на избирателните райони, изобщо, идеен тюрлюгювеч отсекъде.

С една дума, преобладава масова липса на партиен ентусиазъм по отношение на мажоритарния избор, а идеята да се намали, примерно, двойно броят на депутатите в парламента май изобщо не е била и изказвана.

Значи, какво излиза в крайна сметка? Всички са съгласни, че купуването на гласове е кофти работа. Държавата трябва да се бори срещу това упадъчно явление, като дава много пари на партиите. С тях те пак си купуват гласове, ама по-малко, щото при 2,5% праг не им трябват толкова много избиратели. Освен това много се стараят да не ги хванат, а когото хванат, връща обратно на хазната 100 бона кеш, за да се чувства Държавата победителка в борбата срещу купуването на гласове. И всички доволни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар