Златна есен

На есента най- й обичам циганското лято. Особено, когато хване и средата на октомври... Иначе последното, към което есента ме настройва, е романтиката. За релакс и спокойствие изобщо и дума не може да става - какво ти спокойствие пред приближаващия отоплителен период и свързаните с него романтични дейности!

Поръчал си екобрикети. Час на доставка - 8 сутринта. Ставаш два часа по-рано, за да си сигурен, че ще смогнеш и закуска да спретнеш, и рампа да подготвиш, пък и не е полезно директно от кревата да се метнеш на чувалите.

8 часът. Естествено, навън вали дъжд. Пред входа се е образувала кална локва с размерите на Титикака. Камионът го няма. Двамата хамали, които си цанил за мероприятието, обаче са вече тук и нервно пушат. Пътем споменават любими думички като "престой", "загуби" и "компенсации". От лаф на лаф се изяснява, че под последното разбират бира. Пращаш ги горе и тичаш до магазина, пререждаш съседките, купуващи мляко, и плащаш две двулитрови Ариани. Бабичките те гледат странно и промърморват нещо за пропадналата младеж. Обратно вкъщи, където в очакване на бирата хамалите са ти изпили кафето и са пренесли половината Титикака в хола. Камионът все така липсва.

10 часът. Бирите са изпити, домашната уредба е пренастроена на радио "Веселина". Настроението на хамалите е добро. Камион няма.

11 часът. Камионът пристига. Настроението на хамалите мигом се разваля. Все пак е по-добро от това на шофьора, който те обвинява в умишлена заблуда по отношение на адреса за доставка. Вадиш портфейла. Оказва се, че това, което са ти казали за цената, не включва натоварването на камиона, доставката и ДДС. Хамалите поставят времеви рекорди по бавно опразване на ремарке и количествени - по късане на чували. Съдържанието на скъсаните е в локвата, а онази кал от нея, която не е в хола ти, е образувала плътно покритие по пътя към мазето. Шофьорът надзирава разтоварването, мърморейки, че баба му би го свършила по-бързо. Нервно му предлагаш да я повика, защото и на теб ти е писнало. Грешен ход. Всички са обидени, което ти коства още няколко банкноти.

14 часът. Ремаркето е опразнено. Всички изглеждате като след кални бани, освен шофьора, който иска да му платиш престоя. Отказваш с цялата си налична категоричност. За наказание той потегля с мръсна газ и те залива с остатъка от локвата. Хамалите правят последна, девета поред за последните три часа, почивка. Пресмяташ наум, че времето им за отдих превишава два пъти оползотвореното в труд. Споделяш наблюдението си с тях. Голяма грешка. Искат да си тръгнат, а половината чували /основно скъсаните/ още не са пренесени в мазето. Замазваш положението с финансови ходове и още бира. Кварталният магазинер те ненавижда поради калните следи по щанда.

16 часът. Най-после всичко е в мазето. Хамалите отиват да харчат. Ти отиваш да се позамиеш и да се подготвиш за голямото чистене на входа, предблоковото пространство, стълбището, коридора, хола, стълбите към мазето и самото мазе. Портфейлът ти е празен, а утре чакаш коминочистачите...

Мдаа, наистина златна ми излиза всяка есен...