Санкт Петербург - втора част

Пътуването ми до Питер беше със самолет и с прекачване в Москва. На отиване всичко беше от лесно по-лесно - на летище София ми обработиха багажа директно за Петербург и нямах други грижи, освен тричасовата скука между двата полета, обаче на връщане.... Една сърдита на живота леля ми се накара, как се осмелявам да искам такива работи като директна обработка на багажа за София, като полетът Питер-Москва бил вътрешен! Тя откъде да знаела дали тоя багаж не е пълен с контрабандни стоки, тя не била митница! В резултат, кацнах в Москва на Шереметиево-1, нарамих си куфарчето и тръгнах да търся къде е шатълът за транзитни пътници към Шереметиево-2.

Руските труженици-информатори определено не са най-любезните хора на света. Информация дават с такова изражение, като че ли им искаш да ти подарят ключа от къщата с парите. При това, ако видят, че си чужденец и не ги разбираш добре, започват да ти говорят със скоростта на картечница и с най-мъглявите възможни обяснения. Преди мен двама нещастни индийци с около 5 изречения руски в запас се мъчиха към четвърт час да изтръгнат инфо за същия този шатъл, който интересуваше и моя милост. Лелята упорито отказваше да проговори на английски и на молбата им да обяснява по-бавно на руски реагира с изкрещяване на същите изречения, които бе употребила, естествено, със същата скорост. Според нея, въпросният шатъл бил оранжев, стоял пред вратата на терминала и нямало начин да бъде пропуснат. Както и да е, помъкнах индийчетата към изхода и хоп!изненадааа - отпред стояха поне 20 превозни средства тип автобус, всичките оранжеви и нито един не проявяваше желание да е шатъл до Шереметиево-2. Можехме, ако искаме, да попаднем на която и да е от московските гари, да стигнем до всякакви предградия, обаче не и до международния терминал. Накрая се оказа, че шатълът е син, има си спирка и изобщо не стои пред входа, ама нейсе, намерихме се с него.

Едно от най-приятните неща, които човек може да направи за себе си в Питер, е да се разходи с корабче по Нева и каналите. Корабчетата стоят под Невския проспект, разходката е час и половина и е съпроводена с прекрасен екскурзоводски разказ, който се чува еднакво добре и на закритата, и на откритата палуба. Удоволствието струваше 130 рубли, тоест, беше и евтино, и много приятно.

Тъй като Петър е мечтал в неговия град всички да се возят с лодки, архитектите са го построили така, че да е най-красив, гледан от водата. Наистина прилича на приказен град, всяка сграда е абсолютно различна от съседните, отделно, че зад кажи-речи всяко здание стои дълга и любопитна история. Веднъж обиколил центъра с корабче, човек вече може да си избере в кои музеи, църкви и прочие забележителности да иде за по-обстойно разглеждане. А те са ужасно много и определено си заслужава да бъдат видяни. Освен Ермитажа, който всеки го знае и е един от най-известните и богати музеи в света, твърдо не трябва да се пропускат Исаакиевский и Казанский собор, църквата Спас на крови, и, разбира се, Петропавловската крепост, както и Петерхоф. Който е решил обаче да разглежда обстойно Ермитажа, трябва да си отдели минимум един цял ден за него, ако иска да се наслади напълно на всичко, събрано там. Ако пък вечерта реши да посети и някоя постановка в Мариинския, Александринския или Големия драматичен театър, удоволствието му ще бъде наистина пълно. Билетът за главната експозиция на Ермитажа е 18 долара, но по-удобно е да се купи единен билет за всичките му експозиции, които,освен в петте свързани сгради на двореца, се разполагат в още 4 двореца. Той важи 2 дни и е 26 долара. Един съвет – не си струва да се ходи на балет в Ермитажния театър. Трупата е нова, състои се от неопитни млади балетисти, кор-де-балетът бяха ученички от 2 местни балетни училища и беше жива мъка да ги гледа човек как се упражняват върху горкото Лебедово езеро. Иначе самият театър е страхотно красив – както може да се очаква от личния персонален театър на Техни Императорски Величества и придворните им. Залата е само за 250 зрители, а целият театър, дело на Джакомо Кваренги, е истински шедьовър на изкуството.

Неколкодневно пребиваване в Санкт Петербург не бърка чак толкова дълбоко в джоба, колкото Москва, но все пак си е доста скъпо. Най-разумно е човек да си потърси хотел близо до някоя от линиите на метрото - това значително облекчава достъпа до забележителностите, а и позволява да се резервира по-отдалечен и, съответно, по-евтин хотел. Карти на града и метрото се продават във всяка вестникарска будка или книжарничка, а въоръжен с такава карта, един разумен турист може да си планира наистина супер интересно и полезно деня. Яденето по ресторанти не е особено препоръчително - 1 ястие с гарнитура и бира на обяд ни излезе някъде по около 30 евра на човек, но добрата новина е, че градът е пълен с булочные и кондитерские, в които се предлагат всякакви печива от типа на нашите баници, гигантски сандвичи и най-различни пицоподобни ястия, всички много вкусни и позволяващи човек да се нахрани предоволно за около 7-8 евра.