Кипър, островът на Афродита

Чаровно място е Кипър. Не бих казала, че е от дестинациите, на които ти се връща постоянно, но определено е прекрасно за почивка. Използвахме многото почивни дни в началото на май, за да видим къде се е родила богинята на любовта и твърдо не съжаляваме, въпреки че надали бихме отишли повторно.

Излетяхме рано-рано от София, потреперващи от хлад въпреки якетата, и час и нещо по-късно кацнахме на 27-градусова жега на летището в Ларнака. Хората с по-слаби нерви по-добре да не гледат през илюминаторите: пистите са съвсеееееем-съвсем до морето и на човек му се струва, че ей сега самолетът ще цопне във водата. Е, това не се случи, слава Богу, благополучно сменихме превозното средство с автобус към Лимасол - основният курортен център на острова, и към обяд вече се настанявахме в хотел Навария.

Първото, което кара туриста да се стресне в Кипър, е обратното движение. Докато свикнем, че летящите срещу нас коли са си в правилното платно и че нашият драйвър също не се натиска да кара в насрещното, доста се поизпотихме. Естествено, от 27 души група, всичките 27 се опитахме да се натикаме в рейса през шофьорската врата. Първите 7 предизвикаха изблици на весел смях у шофьора Панайотис, обаче следващите 20 леко го изнервиха на фона на това, че уж за да ни улесни в ориентацията, човекът си седна на седалката... Е, после пък дойде драмата, наречена "пресичане на улица" - най-често срещаната гледка в градовете и курортите са лица по къси гащи с различни степени на слънчеви зачервявания, които стоят на ръба на някоя пешеходна пътека и си въртят главите наляво-надясно като на тенис-финал на Уимбълдън, в опит да се ориентират от коя страна се очаква да изскочи кола.

Втората част от изненадите е свързана с електрическите контакти. Те не са 220-волтови и, за да си включиш зарядното например, трябва да прескочиш бързичко до най-близкия супермаркет и да си купиш адаптер. Не че е нещо кой знае какво, 5 евра е, но наистина е изненадващо единодушието на кипърските хотели да не осигуряват адаптери за гостите си.

Впрочем, основен принцип на туристическия бизнес в Кипър е да се изкарват допълнителни пари от абсолютно всичко, за което може да се сети човек. Така например, пребогатата вечеря в нашия хотел включваше всичко без течности. Не алкохолни, всякакви. Можеш да си сипеш 15 вида топли и студени манджи, но ако искаш чаша вода към тях, трябва да си я поръчаш и платиш отделно. Освен това, макар и отдавна бивша английска колония, Кипър е твърд в намерението си да се държи ценово като истинска настояща Англия. Няма цена под 5 евро, ако ще да е за предмет с размерите и значимостта на мидичка.

В едно отношение обаче Кипър наистина изумява: тази държава вече 5 години съществува в състояние на пълно безводие. Язовирите са почти пресъхнали, цялата територия на Кипърска Гърция живее на много тежък воден режим, от който изключение правят само курортите. Начинът, по който хората се справят с това, е впечатляващ: всяка къща е снабдена с резервоари и слънчеви батерии, в полунощ централното водоснабдяване заработва за 6 часа, колкото да напълни въпросните резервоари, а след това всички ползват водата, събрана в тях през нощта. Въпреки това, няма нито едно място без цветя и зеленина, всичките свежи и прекрасно поддържани.

Като град, Лимасол е приятно местенце без особено много забележителности. Старата част е много красива, с пристанището и крепостта, в която Ричард Лъвското сърце се оженил за Беренгария. Основната част исторически места за разглеждане обаче са извън града - древният Курион със забележителния храм на Аполон и напълно запазен античен театър, и замъкът Колоси. Другото са плажове, хотели, хотели, плажове, и естествено, кръчми от всякакъв сорт и вид. Пясъкът на плажа е като в Бургас - тъмен, почти сив на цвят и неприятно изненадващ неподготвените. Затова пък, от Лимасол се организират всякакви екскурзии във всички части на острова. Задължително е отиването до Пафос, където по пътя ще ви покажат мястото, където според мита Афродита е излязла от пяната, ще ви разходят до банята на въпросната, както и до тази на Аполон. Изобщо, в Кипър всяка естествена водна площ с размер, по-голям от домашна вана, е супер-атракция, свързана с Аполон, Афродита или някоя нимфа или сатир. Гордо ни показаха например водопад, малко по-висок от душа вкъщи, който събира хиляди туристи с подобаващ разказ за вечна младост, ако се пъхнеш под него.

Най-силно впечатление правят мозайките във вилата на Дионисос. Самата вила, която е удивително добре съхранена, дава прекрасна и пълна представа за един типичен дом на аристократ от римската епоха. Обаче, трябва да призная, че повече от всякакви исторически забележителности ме впечатли разходката с корабче до т.нар. Синя лагуна. Няма такова синьо, изумително е просто - толкова прозрачно, чисто и привличащо море не съм виждала. Естествено, мъжката част от групата не пропусна да се топне в Средиземно море, въпреки че температурата на водата беше не повече от 16 градуса.

И един приятелски съвет: екскурзията, наречена "Кипърска нощ", не е подходяща за всеки. Ако не ви се язди магаре и не ви се яде боб върху маса, застлана с вестник, по-добре я пропуснете...