Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт - развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко - поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията.
Вече топнали се в "големия син аспирин" след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вечерта и се припичаме на залез. Докъдето ти поглед стига - плаж. Необятен, много широк, впоследствие научаваме, че е 14 км дълъг, със ситен-ситен златен пясък и кристално море, определено по-солено от Черното, но идеално - плавен наклон навътре, голяма плитка зона, пясъчно дъно и много чисто. Между всяко каре хотели към плажа води асфалтова алея, преминаваща в дълга дървена скара върху пясъка, а тя на свой ред - в кейче навътре в морето. На всеки вход на плажа има голяма - и абсолютно чиста - тоалетна, душове и чешми за измиване на пясъка от краката, когато тръгнеш да се прибираш. Всеки хотел има свои чадъри, шезлонги и масички. Допълнителен шезлонг е 4 евро на ден, а самите шезлонги имат и собствени сенници. Общо редиците чадъри са 7-8, но стигат само до средата на пясъчната ивица - от тях до водата има още толкова свободна зона за тези, които държат на собствен чадър и хавлия на пясъка. В следващите дни установяваме, че те никак не са много, а и на това огромно пространство има място за всички.
Първото, което ми прави впечатление, е чистотата. Вечер е, цял ден е имало почиващи, а плажът е като изблизан - няма фасове в пясъка, няма пластмасови боклуци, не се веят найлонови торбички, дори водорасли няма. Съответно, няма и мушици. През цялата седмица не видяхме нито един курортист, който да си позволи да остави след себе си боклук където и да било, освен в кошчетата. Те са буквално на всеки 5 метра и всяко е с място за гасене на цигари и изхвърляне на фасове. Това се отнася за целия курорт, или поне за тази част от него, в която бяхме - така и не можахме да го обходим целия. Плажното барче до нас предлага всичко, каквото се сетиш - от кафе до салати, спагети, вурстчета, пици, както и коктейли, вино, бира и алкохоли всякакви. Цените не са стряскащи, а ако човек почне да мисли в евра, вместо в левове, е направо евтино.
Втората приятна изненада е температурата. По пътя се опекохме от жега, а тук подухва приятен бриз и е не повече от 24-25 градуса. През цялата седмица вечер с пълния мрак ставаше прохладно - дотолкова, че без яке или жилетка за намятане не излизах. Въпреки че апартаментът ни беше с климатик, практически не го и включихме - през деня външните щори запазваха прохладата, а нощем какъв ти климатик, аз лично спях с одеяло.
Вечерта, вече изкъпани и преоблечени за разходка, тръгваме по главната улица покрай хилядите ресторантчета, пицарии и магазини. Сергии във вида, познат ни от нашето Черноморие, липсват. Коли също - в 8 вечерта автомобилното движение по главната се забранява и тя става най-дългата пешеходна улица в Европа.Единствените превозни средства по нея остават велосипедите и четириколесните колички с педали, за които има специално очертана алея на платното. За цялата седмица видяхме само четирима нарушители на забраната, и то защото беше много късно през нощта и спрелите ги карабинери образуваха колоритна групичка.
Пазаруването на храни за закуска, мезета и пиене го свършихме на втория ден в един от трите хипермаркета край нашата част от курорта - тип Била и с цени, почти като и дори за някои неща по-ниски от нашенската Била. Особено в областта на деликатесите - същото прошуто крудо, което много обичам и си купувам понякога тук за около 3,50 лв за 100 грама, там е 3,60 евро килото. Бутилка Джак Даниълс беше 17 евро, а Финландията се хилеше зад етикетче от 6,50 бутилката. Абе, пълна с връх количка ядене, пиене и разни домашни потреби ни излезе общо 62 евра...
Заведенията, както вече споменах, са хиляди - за всеки вкус и джоб. Има дори и Sofia Pub...В повечето готвят много вкусно, а навсякъде се радвахме на най-известното местно вино - prosseco, което в повечето кръчми го сипват като наливната бира, от кранче в каничка. Просекото е прекрасно на вкус, сухо бяло естествено газирано вино, което оставя много приятна леко възгорчива жилка в устата. Племи го кръсти бяла лимонадка, и то действително влизаше леко като лимонадка, без на следващия ден човек да го боли глава. Аз, която с мъка изпивам пълна чаша шампанско - сладни ми и това си е, спокойно си поглъщах 2-3 чаши просеко с яденето, като определено предпочитах Spumante /по-газираното/ пред Frizante /по-малко газирано/. Сега ми липсва...
В част от заведенията вечер има жива музика - попаднахме и на евъргрийни, и на хардрок, и на ню уейв, и на джаз, но желязното правило е точно в 0:00 ч. всички музики на открито да спрат. И те наистина спират. Имаше и заведения с караоке, постоянни концерти по площадите, паради на духови оркестри и мажоретки по улиците, изобщо вечер беше шумно и весело, но задължително до полунощ. След това музиката остава само в нощните барове и дискотеки, които са извън хотелските зони. Въпреки че спалнята ни гледаше към главната улица, не е имало нощ с шум след 12 ч. Магазините също работят до 11 вечерта.
Неприятните впечатления бяха общо 2 - първо, от огромния брой индийци, азиатци и африканци, които цял ден обикалят човек по човек на плажа и предлагат всякакви масажи, очила, чадъри и прочие боклуци. Толкова са досадни, че ти идва да си направиш табелка "No, thanx!", за да не го повтаряш нон-стоп. Второто - ако човек е с деца, може буквално да се разори поради гигантското количество игрови заведения с по 50-60 различни автомата в тях. Уж ти дават 12 жетона за 5 евро, обаче така се заиграваш, че не усещаш как стават пет пъти по пет. Обаче, след изкараната седмица на това море основното, което ми се въртеше в главата, беше - ние май само си мислим, че имаме курорти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар