През лятото бях ходила на вечеря по покана в градината, която като интериор е малко натруфена за моя вкус, но тогава ми направи впечатление отличното обслужване и менюто. Затова съвсем спонтанно си реших да събера тесния приятелски кръг на рожден ден там, без да съм виждала условията вътре в къщата. Даденостите бяха - ресторант в центъра, лесно паркиране, безкрайно вкусна кухня и винарска листа, която прилича на каталог за Винария `08.
Има и друго - все пак, като историк, макар и много бивш, силно се впечатлявам от къщи с история. А тази прелива от история, говорим за къщата на генерал Мустаков, бисерът на тъй наречения Офицерски квартал между бул. Левски и моста Чавдар. Ако някой се интересувал от историята на София, сигурно знае, че през 20-те години там се изгражда изцяло ново кварталче с къщи на офицери, в близост до тогавашните казарми. Генерал Мустаков построява това бижу някъде около 1924 г., а после в къщата дъщеря му, една от първите български прочути балерини Фео Мустакова-Генадиева, прави своя балетна школа.
Сега къщата е решена в изискан ретро-стил, с много снимки и картини от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Обстановката, съхранила фамилния елемент на къща от 20-те години, е много топла и предразполагаща, като в същото време носи аристократизъм и финес. Масовият първи етаж е по-стандартен, докато вторият е решен във вариант на няколко ВИП-салона, които в ежедневен вариант работят като етаж за непушачи, но при заявка стават перфектно място за частно парти, каквото си направих.
12 души, половината пушещи, половината не, се чувствахме отлично в синята зала. Балкон, прозорци, достатъчно пространство и въздух за всички - и за пушачите, и за непушачите. В съседния салон имаше друга компания, но дори не си чухме гласовете - тези стари къщи са строени наистина с мисъл. При нас си имахме своя музика - много тихичка, ненатрапваща се - свои сервитьори и свой купон. Обслужването - на ниво е меко казано, отговарящият за нашата зала младеж покри изискванията за 5-звездно обслужване отвсякъде, с една малка забележка: в много късните часове започна да липсва и се наложи да слизам до долу, за да поръчам. За сметка на това, ми предложи нещо, за което съм петимна по много заведения - експертно мнение по това, което искаме да поръчаме. Така опитахме нещо, което със сигурност малко хора са пили - 33-годишно бренди Поморие. Честно ви казвам, то е по-добро от много добър коняк, върховно удоволствие просто!
Две думи за менюто. Е, то е толкова богато, че няма начин някой да не намери своето ястие. Ресторантът е известен със своето агнешко по гергьовски, с ребърцата си, със заешкото задушено и с още няколко безумно вкусни неща. Аз там ям гъши дроб с ябълки в карамелен сос, който е най-вкусният гъши дроб, който съм яла - а аз съм го яла на мноооого места....Бисквитената торта е някаква малка фантазия, а традиционната скара от типа на кюфтета, не знам по какви причини, но е по-вкусна от всяка друга, както сподели 11-годишен специалист по кюфтетата.
Вината. Ммммммммммммммм, тука много мога да въздишам. Впрочем, първият ми случай в българско заведение, в който при избор между 2 вина, едното на цена 35 лв, другото - 90, ми препоръчват повече първото...Стигнахме до консенсус с едно вино, което, ако не сте го опитвали, веднага поправете тая грешка:Black C на винарна Санта Сара. Перфетто... /нищо, че там е 60 лв бутилката, заслужава си/
Стигнахме до чувствителния въпрос със цените. Като ги гледа човек на меню, са високи доста над средното. Обаче - 12 души, които всички вечеряхме с основни ястия от типа на гъши дроб и агнешко по гергьовски, с предварителни 9 плата от по 3 порции всяко салати и мезета, с 3 бутилки вино,4 бутилки Бургас 63 и прочие безброй гевезелъци от типа на 33-годишни коняци, торта и апетайзъри, платихме 800 лв. Тоест, по няма 67 лв на човек. Е, такъв куверт няма...
В заключение - ако искате да сте на тихо, изискано и дискретно място, Българи е вашият ресторант.
Няма коментари:
Публикуване на коментар