За непросветените, да поясня - регистрираш се в играта и получаваш едно село, което трябва да развиеш в империя. Строиш мини и дърводелници, трупаш дърва, камъни и железа, с които строиш ферми и крепости и правиш проучвания, обучаваш армия, запофичкваш я към съседите, тя ги обира, носи ти пари, с които купуваш пак дърва, камъни и железа, изобщо ставаш император с поданици, които ти бачкат, слушкат те, папкат, размножават се като зайци и на всичкото отгоре се бият. А враговете са ей такива идиоти като тебе, дето, вместо да си спят 10-часов здравословен сън, се зверят в екрана, докато си получат и изхарчат 10-часовия доход. Имаш и съюзници, с които кроиш пъклени планове срещу врага и трупаш точки. Какво повече му трябва на човек - дай му власт, дай му избор между решения, дай му врагове, нищо, че всичките са виртуални, и той ще ти пълни джобовете със съвсем реални парички.
Играя си аз кротко, губейки и без това ограниченото си свободно време, и си мисля - толкова е лесно човек да се пристрасти към някоя глупост, стига тя да съдържа игрови елемент...Ето ни нас, уж големи хора, уж умни, а сме се докарали дотам, че даже като седнем на маса, разговорът опира до стратегии и тактики за начукване на канчето на едикой си враг, който ни е ограбил предишния ден. Взехме чак с термини от играта да си говорим за неща от ежедневието! Ако някой, на когото разказвате как комшията ви е ядосал вчера, ви изреагира с реплика "Пусни му едно опожаряване!", бъдете сигурни - пред вас е IAP, или Imperial addicted person, и всякакви опити да го изведете за по-дълго време в зона, свободна от интернет, ще срещнат сериозен отпор. Вчера си говорим с един приятел - естествено, играещ - и той метна реплика, която ме хвърли в бурен кикот, но днес вече не ми е много смешна: "Нищо чудно след време да си създадем асоциация и да си правим групови терапии от типа: "Днес е 20-тият ден, в който съм чист от Империя..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар