Феодалното царство на "мъртвите души", или по избори в Кърджалийско

Просто не знам откъде да започна. Втори ден след изборите и още не мога да осъзная, как е възможно в 21-ви век в цели региони на България все още да властва чист неподправен феодализъм, съчетан с промиване на мозъци до степен пълно подчинение.

За изборите станах наблюдател в 9-ти МИР – Кърджали. Определиха ми Крумовградска община. Впрочем, в тази община селищата имат страхотно звучни имена: Токачка, Гривка, Гулийка, Луличка, Тополка, Самовила и какви ли не още. Повечето са в планината, която в този район е изумително красива - поляни, гори, долове и истински каньони във всички нюанси на зеленото, рекички, поточета и колкото си искаш дивеч. И тютюн. Много тютюн, толкова добре гледан и привлекателен на вид, че животните се хвърляли да го пасат и даже някои се пристрастявали към него. Аз за крави и магарета –наркомани досега не бях чувала, ама ето на, чух. Показаха ми даже.

Романтиката обаче свършва дотук. За хората, живеещи по тия села с прекрасни имена, времето е спряло през 80-те години. Повече от 20 години за част от тях няма дори елементарни постижения на цивилизацията като канализация, пътища и магазини, а какво да говорим за многопартийна система, реформа и демокрация. Те не знаят значението на тези понятия. Знаят обаче, че има една партия, която им е върнала имената, и тя е ДПС. Има и едни лоши хора, които искат пак да им ги сменят и да им съборят джамията и ще го направят при първа възможност, ако не е ДПС.

Другото, което знаят по-добре от всеки друг, е как се гледа тютюн. Животът е свързан с нивите и тютюневите листа, които, като дойде време за изкупуване, им носят 5 -10 хиляди лева на година. Не на човек, а на семейство. Това са парите, с които те ще направят новия разсад, ще засеят отново, ще торят, ще отглеждат, а с каквото остане, трябва да живеят до изкупуването на следващата реколта. Парите ги дава местният ДПС-активист, защото той държи изкупуването на тютюна. Гледат и животни. Изкупвачите на млякото също са активисти на Движението, естествено. Такива са и собствениците на раздрънканите уазки, които един или два пъти седмично навестяват селата за разносна търговия. Обиколих някъде към 15 села, и само в 4 от тях имаше работещ магазин, съчетан с хоремаг. Работещо училище – в едно. А до други четири нямаше път. Един от кметовете се ползва с пълната любов на съселяните си, защото е насипал изровените коловози, на които им викаха път, с пясък и малко баластра, та до селото вече можело да се стига с джипка дори след дъжд. Преди не е било възможно. Много от селата, за които говоря, някога са били големи и сравнително богати. Видях 4-етажно училище, което до възродителния процес е било пълно с деца. Сега сградата е празна и не се използва за нищо.

Ето така горе-долу изглеждат нещата в един от „бастионите” на ДПС, където, като изключим селата на помаците, на български не се говори и по избори се гласува само за Догановата партия. Специално за тези избори мобилизацията беше пълна, мащабна и непоклатима. Сигурно всеки път е такава. Жал ми стана – баби и дядовци на по 80-90 години пъплеха с патерици и бастуни пеша по баирите, за да стигнат до секциите, пред които здравеняци-застъпници ги обучаваха набързо на турски в тънкостите на избирателния процес, като им показваха четворката на залепените отвън образци на бюлетини. „Дьорт” се повтаряше като мантра. Означава четири на турски. Много беше важно да им го повтарят, защото поне 80 процента от електоралните единици там не знаят да четат на български. Може и да могат малко да го разбират и говорят /в много случаи не можеха/, но с четенето твърдо не се справят. Толкова ги беше страх, горките, да не сбъркат, да не помисли местният дерибей, че не са отишли да гласуват и по тая причина да им спре дървата за зимата или достъпа до разносната търговия, че съвсем прозрачно и открито си обявяваха вота…

Ако човек иска да види на живо всички възможни нарушения на избирателния закон, трябва да постои половин ден в някоя такава секция. Като се започне от най-елементарното – че самите секции са облепени като с тапети с плакатите на Движението и на негово величество султан Доган, и се свърши с най-нагли изпълнения като:
- кмет, опитващ се да гласува повторно с чужда лична карта;
- друг кмет, носещ вместо карта, листче с написани ЕГН и номер на карта и настояващ да гласува с него;
- микробус, разкарващ найлонови торби с лични карти;
- председател на комисия, разрешаващ гласуване с червени паспорти;
- гонене на непрекупените застъпници навън;
- заключване на секцията по средата на изборния ден, за да бъдат заведени застъпниците на чеверме;
- и още, и още, и още…

Голямата драма в случая е, че тези номера са минавали при всички избори през 21-ви век. Както се оказа, това беше първият случай изобщо, когато във всички общини на 9-ти МИР – Кърджали имаше постоянно обикалящи секциите независими наблюдатели и във всички секции – застъпници на партии, дошли от други населени места, които няма как да бъдат предварително купени и подработени. Това бе основната причина ДПС да изтърве единия мандат и ГЕРБ да пробие Догановата крепост – този път „мъртвите души”, които присъстват като избиратели само чрез личните си карти и ЕГН-та, не успяха да се реализират във вид на пуснати бюлетини. Иначе нещата щяха да се наредят по мед и масло за Движението – само за сравнение, в Крумовградска община според избирателните списъци има 28 797 избиратели, а населението според НСИ е 18 198 души. Е, действително подадените гласове в Крумовградска община бяха 11 940, при наистина пълно и под строй гласуване на всички реално живеещи и налични гласоподаватели на ДПС…

Това, което няма как да не се натрапи като извод, е, че за пълното разпасване на пояса на ДПС в тъй наречените „смесени региони” са виновни абсолютно всички партии и политици. Държавата България е напълно абдикирала от своите функции там и е поднесла на тепсия няколкостотин хиляди души в ръцете на Догановата клика. И тя си е създала султанат, в който има само един закон, само една власт и само един владетел – ДПС и Доган. И ако и този път никой не си мръдне пръста, за да разбие това тотално крепостничество, в което години наред живеят българските турци, ако не им даде някаква алтернатива на тютюна, някакви възможности да не се боят за хляба си, няма да се учудя, ако на следващите избори ДПС стане първа политическа сила, докато ние си играем на демокрация и европеизъм.