ЗАБРАВАНА

Последното раздаване by Michael Dobbs My rating: 3 of 5 stars "Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години. Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатл...

Власт и съпротива by Ilija Trojanow My rating: 2 of 5 stars Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници. През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве. Изобщо...

What a Carve Up! by Jonathan Coe My rating: 5 of 5 stars Уау, каква книга! Признавам, че съм крайно критична към постмодерните романи. Рядко се случва да стигна от началото до края им, без в процеса на четенето да изпитам неколкократно раздразнение от самоцелно оригиналничене, изкуствени епизодни връзки и преходи, плоска ирония и неубедителни образи. What a Carve Up! обаче е нещо съвършено различно. Това е една от най-силните политически сатири, на които съм попадала в последните години, и определено постмодерен роман, заслужаващ суперлативи за оригиналност, многопластовост на композицията и идейна издържаност. Романът обхваща развитието и политиката на Великобритания в широкия времеви отрязък от 1942 до 1991 г, предаден през отделните истории на членовете на семейство Уиншоу - едновременно "стълб" на английското общество и октоподна структура, пуснала пипала във всички основни сфери на живота му в епохата на тачъризма. Джонатан Коу е обхванал прак...

Благодарение на Фори Караджов попаднах на този много интересен тест за политическа ориентация - КЛИК . При мен нещата са ясни и сравнително предвидими - 66,7% дясна, точно по средата между консерватизма и либертарианството. Но наистина е много забавно, как човек в много случаи дори не осъзнава в коя част на политическия спектър го поставят собствените му възгледи. Това особено силно важи за хора, които се имат за десни и дори за консерватори по политическа ориентация. Наслоенията в главите ни понякога са толкова дебели, че колкото и да се смятаме за привърженици на дясното, се оказваме някъде в средата на социалния либерализъм. А когато към това прибавим и задължителния тежък популизъм... Трудно е в лявоориентирано общество да си десен политик, факт. Но е добре поне да си наясно пред себе си дали наистина си десен по убеждения.

След като срещата на върха в ЕС беше отменена , все по силно замирисва на Грекзит . Наистина не мога да си представя какво ще пише един ден в гръцките енциклопедии срещу името на Ципрас. Не си спомням друг случай, когато за правителството на страна-членка на ЕС са били изказвани подобни коментари на високо ниво като този на изключително дипломатичния финансов министър на Словакия: "Недоверието в Гърция е толкова голямо, че е невъзможно постигането на договореност." Пет години вън от Еврозоната?! Еврата в драхми и всичко, което следва от това?! Надали гърците са си представяли подобни "интересни времена"...

Къща от карти by Michael Dobbs My rating: 4 of 5 stars Не просто политически трилър, а истинска дисекция на начина, по който работи системата. От книгата на Добс научих повече за състоянието на английския политически живот, отколкото от куп статии, анализи и критики. На места ми се искаше да се заровя в списъците на депутатите от 90-те години и да си играя на откривателство - кого е имал предвид Добс с тази или онази реплика, кой е прототипът на този или онзи герой... "Къща от карти" е просто задължително четиво, особено за политически имиджмейкъри. View all my reviews

Тъжно ми е да си гледам държавата в състоянието на болник, попаднал в ръцете на фалшиви доктори. От лятото насам имам чувството, че партиите у нас до една са си поставили за цел да сринат до основи всяка институция, за която се сетят, и докато не приключат унищожението докрай, включително и собственото си, няма да мирясат. Кой си спомня все още какво значат неща като „национални приоритети”, „стратегия за развитие” и съгласие за осъществяването на тези две понятия? Юрушът към унищожението е набрал такава сила, че дори основни функции на държавата, като осигуряване на защита на границите, обществения ред и сигурността, са обърнати с хастара нагоре и управляващи и опозиция считат това за нормално. Или, най-малкото, по нищо не личи, че не го считат за нормално. Политическият живот се е свел до попръжни с личностен характер. Аз няма да се махна от властта, докато не унищожа на еди-кой-си възможностите да се върне в нея. Защо сега протестирате срещу тези, а преди не протестирахте срещу ...

Следя внимателно черната PR-кампания срещу НПО-тата и президента и не мога да не отбележа, че е достойна за учебникарски пример по DPR (Dark Public Relations). Когато разровиш нечия биография и не откриеш в нея достатъчно мръсни моменти за използване, тактиката на DPR предлага да „изцапаш” произволна нейна част с негативни внушения - да я „облечеш” в по-цветисти епитети, да „оцветиш” един-два факта с оценки (изобщо не е задължително те да са свързани със самите факти) и да я представиш в медиите в светлина, будеща спонтанен негативизъм. Най-същественото в този подход е да се подбере линия, пряко свързана с тематиката, по която притежателят на въпросната биография напада своите противници. Вие сте личност, която се очертава в публичното пространство като враг на корупцията? Тогава ще Ви подгоним точно по тази линия – ще създадем общественото усещане, че самият Вие сте корумпиран. Вие сте организация, която настоява за борба срещу задкулисието? Значи за Вас ще организираме поредица от ...

Във видео, пуснато в "Дневник" , контрапротестиращи от Стара Загора разказват, че са дошли 4 автобуса хора, защото "Те толкова искаха". Интересно, защо самоотвержените защитници на властта толкова се срамуват да назоват въпросните "Те" публично? Толкова ли е срамно да си кажеш, че твоята партия те е организирала да я подкрепиш?! Или да крещиш "Вие сте платени!" по журналисти и спонтанно протестиращи все пак създава известен проблем със съвестта, когато на самия теб са ти платили най-малкото екскурзията до жълтите павета? Още по-интересно ми е, защо Мая Манолова сутринта така разпалено отричаше, че двете управляващи партии са си организирали провинциалeн митинг насред София. Нито е незаконно, нито е чудо невиждано да платиш 70 автобуса и да си докараш симпатизанти. Обаче да превърнеш центъра в автогара и на фона на паркиралите рейсове да твърдиш, че, видиш ли, едни хора съвсем спонтанно са си наели част от наличния провинциален автопарк, за да с...

Попаднах на нещо, което ме накара да си спомня, че Забраван затова си е направил тефтерче - за да си записва :). "Нещото" е записът на БТВ от 7 октомври 2007 г. Двадесет дни по-късно: (копирано от news.bg) "Блокирането  на улици и магистрали и заплахите, че ще възпрепятстват изборния ден преминава всякакви граници и отива в политическа плоскост. Аз нямам информация точно кои политически сили са ангажирани с протеста, но има политически сили, които  се опитват да възкачат синдикалния протест. От това  печелят опозиционни политически партии, каза Станишев.  Той бе категоричен, че правителството ще продължи разговорите със синдикатите.   На свой ред лидерът на ДПС обясни в Момчилград как 90% от учителите не отговаряли на съвременните изисквания.  Ахмед Доган   изрази съмнение в професионалните способности на българските учители.  „Деветдесет на сто от учителите не са на равнището на изискванията, дори съм скромен в този процент“, за...

Прочетох материала на Йово Николов в “Капитал” и за пореден път се убедих, че първото, основно и най-важно условие за поне минимално ограничаване на възможностите на партии като ДПС да си играят с всички избори у нас е пълна ревизия на избирателните списъци. Ако човек се зарови в публикуваните от ЦИК резултати от последните избори, попада на супер интересни цифри. Общият брой избиратели в основните и допълнителните списъци са 7 129 965 души! Веднага правим справка с данните на Националния статистически институт и откриваме, че: - Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България е 7 606 551 души; - Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души. - Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души. - През 2008 г. населението под трудоспособна възраст ...

Просто не знам откъде да започна. Втори ден след изборите и още не мога да осъзная, как е възможно в 21-ви век в цели региони на България все още да властва чист неподправен феодализъм, съчетан с промиване на мозъци до степен пълно подчинение. За изборите станах наблюдател в 9-ти МИР – Кърджали. Определиха ми Крумовградска община. Впрочем, в тази община селищата имат страхотно звучни имена: Токачка, Гривка, Гулийка, Луличка, Тополка, Самовила и какви ли не още. Повечето са в планината, която в този район е изумително красива - поляни, гори, долове и истински каньони във всички нюанси на зеленото, рекички, поточета и колкото си искаш дивеч. И тютюн. Много тютюн, толкова добре гледан и привлекателен на вид, че животните се хвърляли да го пасат и даже някои се пристрастявали към него. Аз за крави и магарета –наркомани досега не бях чувала, ама ето на, чух. Показаха ми даже. Романтиката обаче свършва дотук. За хората, живеещи по тия села с прекрасни имена, времето е спряло през 80-те го...