Най-същественото в този подход е да се подбере линия, пряко свързана с тематиката, по която притежателят на въпросната биография напада своите противници. Вие сте личност, която се очертава в публичното пространство като враг на корупцията? Тогава ще Ви подгоним точно по тази линия – ще създадем общественото усещане, че самият Вие сте корумпиран. Вие сте организация, която настоява за борба срещу задкулисието? Значи за Вас ще организираме поредица от внушения, че обслужвате друго задкулисие.
Осъществяването на такъв тип кампании е сравнително лесно. Достатъчно е да се анализират и откроят онези тематични области, в които обществото като цяло е, от една страна, силно лишено от знания и информация, а от друга, е особено чувствително, точно защото няма нужните знания и информация. В такива области постулатите, с които общественото мнение работи, не се нуждаят от доказателствена част – тя е обикновено твърде сложна за масово разбиране, твърде специализирана за обяснение или просто надхвърля средното ниво на интелигентност на публиката.
Да вземем например чуждите интереси. От 10 попитани на улицата случайни граждани, сигурно 9 ще ви кажат, че политиката у нас е изцяло командвана от чужди интереси, а най-вероятно и десетимата ще твърдят, че тези интереси са вражески. В зависимост от политическите пристрастия на попитаните, едни ще ви посочат като основен външен враг Русия, други – САЩ, трети –Турция или Европа, но всички ще са напълно убедени, че „нищо не е случайно” и че „нашите политици обслужват чужди интереси”. Като примери ще ви посочат всички възможни сделки, по силата на които български държавни предприятия са приватизирани, български полезни изкопаеми са предоставени на концесия, а напоследък – и как чужди капитали плащат на български организации, а български властници изнасят куфари с пари към офшорни фирми. Ако направите опит за разискване на конкретни факти с икономически характер по изнесените примери (напр. състояние на дадено предприятие преди приватизацията му, количество добив преди концесията, конкретност на проектите, финансирани от „чужди капиталисти”, законност на офшорните услуги и т.н.), ще забележите, че на второто изречение разговорът ще премине в сферата на оценъчното оплюване, защото събеседникът ви всъщност изобщо не се интересува от фактите. Той вече знае, че чуждите интереси са вражески и всеки опит да го накараш да мисли логично му идва в повече, защото изисква от него знания, каквито няма, и информация, каквато не му се обработва. Далеч по-лесно е да приемаш в готов сдъвкан вид определена теза с подбрани към нея доказателства, отколкото да мислиш към какви изводи те водят „голите” факти.
Освен това, винаги е по-лесно да приемеш собствените си провали като резултат от чужди действия, отколкото като твоя вина, глупост или просто неспособност да се справиш. Забележете как детето на 3-5 годишна възраст, на което мама задава въпрос „Кой направи тази беля?”, винаги тръгва от позицията „Не бях аз!” Обикновено първата реакция е да обвини батко или кака, а ако няма такива или са доказано невинни, най-малкото поради липсата им наоколо, се ражда измисленият виновник. Детето твърдо отстоява своята невинност до момента, в който мама или тате не му обясни категорично, че белята си е негова и наказанието за нея също ще си е на негов гръб.
И нашето родно общество изглежда все още е в такава ранна младенческа демократична възраст. Закъде сме без враг?! Не, ние не може да сме виновните за белята, че позволихме и продължаваме да позволяваме да ни управляват непрозрачно, да ни съдят несправедливо и да ни манипулират медийно! Ние сме невинни, че сдобие ли се някой с власт, първо урежда себе си и близките, после – партията и групировката, пък ако остане нещо, халал да им е на другите! Как ще сме ние авторите на белята, че от 183 партии не си намираме нито една свястна! Естествено, че чуждите интереси ще са виновни, задето заобикалянето или откровеното неспазване на законите е любим национален спорт; за това, че „моето е мое, а чуждото е ценно дотолкова, доколкото може да стане мое”; за това, че любими максими са ни „работата не е заек да избяга” и „да би мирно седяло, не би чудо видяло”. Не признаваме, и толкова! И подсъзнателно продължаваме да си търсим мама и тате, които да ни оправят белята, ако може – без да ни наказват…
Време е вече да пораснем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар