Молете се за Пауърнет и неговите генерални проблеми

Ако сте клиент на Пауърнет в квартал като Слатина, трябва да направите всичко възможно, за да влезете в любовни взаимоотношения с Оня Горе. Препоръчва се ежедневно посещение на поне 3 църкви в околността, много запалени свещи и поне седем пъти дневно горещи молитви на тема "Господи, моля те, ама много те моля, пази от гръм и бури моя квартал и най-вече суичовете на Пауърнет, защото ежедневно ми трябва достъп до нета!" Естествено, трябва да водите и праведен живот, за да не разсейвате Върховния Началник от Висшата Му Пауър-мисия с някакви си там свои греховце, защото иначе лошо ви се пише.

Понеже вкъщи хич не сме праведни, мога подробно да осведомя интересуващите се какво се случва, когато не четат молитви в полза на въпросния доставчик.

Завалява дъжд, някакви облаци се сблъскват и нетът спира. Нормално, то и комповете се изключват при буря. Към 18:30 обаче облаците си отиват, а връзката никаква я няма. Все още спокойна, час по-късно вдигам телефона - нали Пауърнет е върхът и ми е обещал 24-часова поддръжка. Отсреща войс-лелка на български и английски ме съветва да набера 3 за докладване на проблеми. Набирам и оттук нататък дълго ми говорят - само че не оператор, а въпросната лелка. "Съжаляваме, но в момента всички наши оператори са заети! Вашето обаждане е важно за нас, затова Ви молим да изчакате и ще Ви свържем с оператор при първа възможност!" Чакам тая първа възможност около 15 минути. Тцъ. Всички оператори упорито продължават да са заети, въпреки че моето обаждане видимо е от голяма важност - ежеминутно ми повтарят да стоя на линията и да чакам. Накрая и на лелката й писва и връзката се разпада. Пак набирам, аз съм упорита. Операторите продължават да са заети всичките до един. Подкарвам поред всички известни ми телефони на фирмата - същата работа. Битката за свободен оператор продължава до 23:00 ч., когато се предавам. Щафетата поема любимият съпруг, който също научава наизуст рефрена за заетите оператори и, честно казано, не се изпълва със съчувствие към нелеката им съдба. В полунощ се предаваме и си лягаме.

Сутринта нет, естествено, няма. Войс-лелката някак ми липсва, затова в 8:30 отново започвам телефонната борба за достъп до операторите. Не става. Отивам на работа, като между 2 служебни обаждания завъртам за всеки случай отново. Този път ме ощастливяват с нов елемент - броене: "Вие сте номер /пауза/ 12 /пауза/ на опашката. Моля изчакайте или наберете отново по-късно!" Аааа, никакво по-късно, тоя път и номерче ми дадоха, ще вися на телефона! Слушам си музика, а в паузите между парчетата лелката ме информира за напредъка в опашката. За около 20 минути постепенно се добутвам до номер едно и тъкмо да ме ощастливят със свободен оператор, връзката прекъсва. Подтискам някои неволно избликващи реплики /все пак съм на работа/ и набирам отново и отново. Някъде към 3 следобед и на моята улица изгрява слънце! Свободен оператор отделя от ценното си време, за да ми сподели:"Проблемът е генерален, госпожо, всички наши екипи работят за неговото отстраняване!" С болка на сърце, че губя времето на оператора, опашката, екипите и изобщо вселената наоколо, питам несмело кога горе-долу ще бъде отстранен генералният проблем. Човекът отсреща не смее да поеме ангажимент с точен час, но твърди, че приблизително до вечерта ще се справят.

Цяла вечер отново няма нет. Понеже знам за генералния проблем, съм психически подготвена и кротко обогатявам М-тел с наличната водафонска карта. Лягам си с вяра в утрешния ден, обаче на сутринта отново само едното компютърче самотно примигва и връзка няма. С операторите - също. За тях е почнал поредният супер-натоварен ден, в който съм някъде назад в опашката. Прехвърлям на дъщеря си задачката да докопа оператор. В 6 вечерта научавам, че се е сдобила с разговор. Тоя път е операторка, която пада от Марс и й съобщава, че ще докладва за наличието на проблем на колегите. Тук вече нервите ми не издържат и с цената на половинчасово чакане получавам операторката насреща. Сигурно и двете треперим от нерви след разговора, от който научавам ценната информация, че тя, която би трябвало да ми обясни поради что, о неразумни и юроде, ти нямаш нет, не може да го направи, защото...няма достъп?!

Е, всичко е ясно. Генералният проблем на Пауърнет е далеч по-голям от това, че при всеки дъжд някой от суичовете им предава Богу дух, че кабелите им висят свободно в услуга на всеки пожелал да ги пререже мургав сънародник, че почти всеки уикенд по някаква причина рутерите им заспиват здравословен сън, а оператор/к/ите сигурно ги избират по тембър, защото откъм полезност и знания за услугата, която предлагат, са по-зле и от мен. Генералният проблем на Пауърнет е пълната им липса на представа как да обслужват клиентите си. А моят генерален проблем на тема интернет е сравнително лесно решим - да се разделя с тях час по-скоро. Май само войс-лелята ще ми липсва.

P.S. Големият дъжд с гръмотевичната буря почна в сряда сутринта. В 23:45 в петък любимият ни доставчик Пауърнет още не си е решил проблемите, но направихме гигантска крачка напред: попаднахме на оператор, който имаше достъп. От него научихме, че утре ще чакаме екип. И че имало още трима със същия проблем. Дано поне имат и три екипа...