По Великден из Северозапада

И друг път съм писала за Белоградчик, Магурата и пълната западналост на тоя район. Сега по Великден убедих компанията, че е добре да покажем на децата един от най-красивите краища на България, така че изкарахме почивните дни в Белоградчик, с кратки отскачания до Видин, Рабиша, Магурата и на връщане - до Клисурския манастир и Скара-бира-рибарника на бай Сталин. Държа да отбележа основната разлика с миналия път - в центъра на Белоградчик, на площада, вече се е опнал един прекрасен хотел, казва се "Скалите", 4-звезден е и мога да кажа само хубави неща за него. Отлична ценова политика, много хубави стаи и апартаментчета, басейнът е малък и плитък, но пък за забавление на дечурлига върши чудесна работа, има билярд, интернет и чудесен ресторант.
Другото за отбелязване е, че най-после разглеждащите Магурата няма нужда да трамбоват 2 км обратно към входа, за да си стигнат до колите. Тъй като се влиза на групи, на изхода чака туристическо влакче, което отвежда групата на паркинга пред входа. Друг е въпросът, че този вход продължава да посреща с руините на бившия мотел... Толкова ли не се намира предприемчив човек да отвори някое заведение и 2-3 сувенирни магазинчета там?!
Всичко друго е красота, от която ти спира дъхът...

Между скалите има превъзходни екопътеки, подходящи дори за малки деца. Доказано и проверено - единият член на компанията току-що навърши 3 години, а и тя бая път изкара с нас.

Летният театър на Белоградчик също е между скалите. Изглежда сравнително запазен, сигурно се използва през лятото.

Полянките са просто прелест. На нас времето ни играеше номера постоянно, ту валеше, ту спираше, но при хубаво време си има прекрасни места за пикник.

Във Видин децата успяха да разгледат крепостта, въпреки че накрая ни хвана страхотна пролетна буря.

Да не забравя за бай Сталин - върнахме се през Петрохан (което не препоръчвам на никого със здрав разум) само заради голямото ни желание да посетим кръчмата, ползваща се с реномето на правещата най-вкусната скара в Северозападна България. Това е рибарникът на Сталин Аврамов, който е на 200 метра от входа на Клисурския манастир. Ядохме и кебапчета, и кюфтета, и пъстърва - хубави са, спор няма, но поне според мен са маааалко прехвалени. Иначе местенцето си го бива, въпреки че "черешката на тортата" е не кръчмата, а манастирът.

А това е манастирът - женски, с млади монахини и идеално поддържан.

Идете го вижте, няма да съжалявате!