От толкова море и слънце на човек му се приисква малко разнообразие. Затова се метнахме на колите и отпрашихме към Ронда - град в планините Сиера де лас Ниевес (ако правилно сме разбрали, значи планина на снеговете), толкова зареден с история и романтика, че е наистина голям пропуск, ако не бъде посетен, щом сме наблизо. Разстоянието от Марбея изглежда нищожно - някакви си петдесетина километра. Нищо обаче не можеше да ни подготви за вида на тези уж нищо километри - честна дума, в тях няма и 1 км права отсечка! Всичко е завои, повечето от типа "я, видях си стоповете!", истинско изпитание за хора с нарушения във вестибуларния апарат, които трябва да си носят пликчета за повръщане, и за неопитни шофьори, които пък получават незаменим урок по превземане на виражи и серпантини на баир.
Обаче, хора, ох, как си заслужава! Градът е буквално кацнал на върха на 100 метра дълбок каньон, издълбан от река Гуадалевин, и гледката е спираща дъха.
През каньона има общо три моста, най-високият от които, Puente Nuevo, достига 120 метра над нивото на реката. Понятието Nuevo, или Нов, всъщност е леко подвеждащо, защото мостът е строен през 18-и век, времето на най-бурно развитие на града, за да свърже новата търговска част със стария град. Освен че изпълва наблюдателя с гордост за човешкия род пред това инженерно постижение, мостът е известен и като място на екзекуцията на няколко поддръжници на Франко по време на Гражданската война в Испания - факт, вдъхновил Хемингуей за прословутата сцена от "За кого бие камбаната".
Естествената непристъпност на платото над каньона е привличала хората още от древността.
Ронда е основана от келтите, укрепена от Сципион Африкански по време на Втората Пуническа война, развива се като столица на берберско кралство, а превземането й през 1485 г. от Фернандо ІІ Арагон се счита за най-голямата победа във войната за Гранада и практически край на мюсюлманското господство в Андалусия. Интересен факт е свързан с покръстването на маврите - за да бъде сигурен в приемането на християнската вяра от довчерашните мюсюлмани, Филип ІІ не само обявил за незаконен арабският език (и писмен, и устен), но и заповядал в петък вратите на всички къщи да стоят отворени, за да е сигурно, че никой не отправя молитви към Аллах. Естествено, това довело до бунт и избиване на всички налични испански войници, но след потушаването му, в отговор испанската армия изколила всички маври в града.
Старият град на Ронда представлява романтичен лабиринт от тесни улички, малки площадчета, прекрасни градини и белота, разкрасена от онова удивително чувство за подчертаващи детайли, което е характерно за
pueblos blancos (белите градчета) в цяла Андалусия. Направи ни силно впечатление и уважението, отдадено на хората, посветили живота си на своите съграждани - къщата, принадлежала на известен градски лекар, носи паметна плоча с името му.
Ронда е историческо място за любителите на коридата. Тук се намира една от най-старите бикоборски арени, а самият град е родното място на може би най-известните тореадорски фамилии в Испания - Ромеро и Ордонес. Педро Ромеро е най-великият им представител и истинска легенда в бикоборството - човекът е победил на арената почти 5600 бика, без да получи сериозни травми, и е умрял спокойно в леглото си на 84-годишна възраст. На нас обаче арената не ни направи толкова силно впечатление, колкото невероятното спокойствие, което лъха от атмосферата на града и величието на заобикалящите го планини.
Особено чаровни са площадчетата като това, което е с размерите на носна кърпичка, но се казва площад Гигант.
Изобщо, Ронда е изключително приятно място. Не само заради всичко, което може да се види и научи там, но и просто заради атмосферата и романтиката. Впрочем, там в Taberna de Santo Domingo опитах най-вкусното андалуско гаспачо и чудесно приготвена риба росада.
Накрая, за хората, решили да посетят Ронда с кола - има удобен и сравнително евтин подземен паркинг в новия град (подземният паркинг е добра идея особено през лятото, поне колата ви ще е на хладно), от който по главната пешеходна търговска улица след приятна разходка стигате до Пуенте Нуево и стария град. Там, ако са ви здрави краката, след Каза дел Боско вдясно тръгва пътека надолу, по която не само ще видите крепостта на маврите, но и можете да стигнете до дъното на каньона. Все пак не забравяйте, че трябва и да се върнете, вече катерейки се нагоре...
