ЗАБРАВАНА

Пациент 64 by Jussi Adler-Olsen My rating: 2 of 5 stars След "Убийци на фазани", която силно ме впечатли, очаквах "Пациент 64" да е надградил образите на комисар Мьорк и странните му помощници, а Адлер-Улсен да е създал още по-удивителна история. Е, разочарована съм. И не защото историята не е удивителна и образите - надградени, а защото не очаквах това, което ме привлече в първата книга, да ме отблъсне до такава степен в тази: лековато-ироничният и излишно многословен тон на линията, свързана с личностите на Мьорк, Асад и Росе, е толкова не на място в смразяващата история за фашизоидните извращения в областта на евгениката в Дания, че направо дразни. Иначе самата водеща история е забележителна. В прекалено либералния дух на времето, в което живеем, напълно са потънали в забрава фактите от не толкова далечното минало, че не само в нацистка Германия, но първо и най-вече в скандинавските и някои протестантски страни напълно законно са подл...

Вила с басейн by Herman Koch My rating: 4 of 5 stars „Вила с басейн” се определя като психотрилър, но това е твърде повърхностно определение за романа на Херман Кох, който в някои отношения значително надскача жанровата си характеристика. Д-р Марк Шлосер, семеен лекар с неголяма, но заможна клиентела, очаква решението на лекарската етична комисия, дали смъртта на негов пациент, популярен холандски актьор, е резултат от негова лекарска грешка. Романът е изграден върху интроспективния му разказ за периода от година и половина преди това и за събитията, довели до тази смърт – гледната точка на отегчен, циничен, почти мизантропично настроен лекар, но и гледната точка на един уверен в себе си, способен на емпатия и силни чувства човек, изпълнен с любов към семейството си и готов на крайни решения, за да го защити. Големият плюс на тази книга е във вътрешната полемика, която предизвиква. Въпреки известната статичност на персонажите и витаещата на места нереалност...

Тайната на имението by Agatha Christie My rating: 4 of 5 stars Дори и без Поаро и мис Марпъл, историите на лейди Агата са завладяващи. Тази специално далеч не е сред най-добрите, но пак се "изгълтва" на един дъх. В нея има всичко - мистерии, политика, обири, тайнствени благородници, изискани дами-аристократки, авантюристи по дух, умни ченгета от 3 държави, доза любов и, естествено, онази толкова присъща на Агата Кристи уникална иронична усмивка към нейните сънародници и техните порядки и привички. View all my reviews

Невидимото братство by Kurt Aust My rating: 1 of 5 stars Идеята за трилър, базиран на живота на Исак Нютон, е интересна, но изпълнението й, поне в този случай, е слабо. Курт Ауст се е опитал да изгради едновременно конспиративен роман, роман-дневник и художествена биография, но, за съжаление, трите поотделно са твърде посредствени, за да образуват интересно цяло. Талантлива историчка-писателка, посветила се на написването на книга за Нютон, се самоубива в Париж и оставя след себе си шифрирана пътечка следи, които да отведат бившия й съпруг, гениален математик, до някаква открита от нея неизвестна формула на великия учен, която тъмни сили искат да й откраднат. Той самоотвержено се юрва по следите, тъмните сили пък - по него, и така 400 страници Евен Вик обикаля половин Европа, намирайки тук лист, там - два от дневника на мъртвата си бивша жена, както и части от произведението й. В промеждутъците той успява да открие, че има син, да сподели с читателя интересни...

Човекът, който не беше убиец by Michael Hjorth My rating: 5 of 5 stars Струва ми се, че от Стиг Ларшон насам не съм давала на криминален роман 5 звезди без всякакво замисляне. Тандемът Юрт и Русенфелт са създали не просто поредната добра история, която те държи в напрежение до последната страница, а книга, сериозно надхвърляща по качество обичайните рамки на жанра си. Може би, като мине малко време и представите ми улегнат, ще бъда доста по-критична, но сега, току-що затворила "Човекът, който не беше убиец", съм, меко казано, силно впечатлена. Победна точка за шведите срещу норвежците в жанра... :) Действието се развива във Вестерос - град на около час път от Стокхолм, и е свързано с една от елитните гимназии на Швеция. Покрай убийството на 16-годишен ученик, Юрт и Русенфелт развиват образа на криминалния психолог Себастиан Бергман, който сам по себе си е не по-малко противоречив от образите на потенциалните престъпници, с които се сблъсква. Идеята ...

Немезида by Jo Nesbø My rating: 4 of 5 stars След като не можахме да се харесаме с "Червеношийката", "Немезида" беше приятно продължение на срещите ни с Хари Хуле. Несбьо продължава да ме държи на границата между харесването и безразличието, но поне тази му книга е определено в полза на по-нататъшните ни срещи. View all my reviews

Моята прекрасна книжарничка by Petra Hartlieb My rating: 3 of 5 stars Приятна книжка, полезна за читатели с интерес към професията на книжаря и бизнеса с книги, като цяло. В някои аспекти е изненадваща с информацията, която предлага за австрийците, навиците им, ежедневието им и особено за правилата, на които се подчинява търговията и изобщо, малкият бизнес в Австрия и Германия. Друг огромен плюс е познавателната й страна за австрийската и немската литература, за авторите, които там се ценят високо и които, за съжаление, в голямата си част не са познати у нас (особено австрийските). В същото време, не мога да кажа, че тази автобиографична история, която не знам защо определят като роман, остави у мен особено позитивни впечатления за самата Петра Хартлиб. Като човек, не като автор, защото жената пише забавно, сочно и леко, и ако това не беше автобиография, а наистина роман, образът на героинята й щеше да е забележително постижение. След последната страница оба...

Парижкият апартамент by Michelle Gable My rating: 3 of 5 stars Литературната мода "2 в 1" не е подминала това приятно романче, което, ако не й се беше поддало, можеше да е Роман с главна буква. Бих го определила като леко и приятно лятно четиво, подходящо за романтички и определено доста по-качествено от добрите образци на розовата дамска литература. А можеше да бъде истински хубав и сериозен роман за Belle Epoque...Случаят с апартамента на Март дьо Флориан е достатъчно добре известен, а истинската му история - достатъчно богата откъм интересни участници и събития, за да е трябвало да се "доукрасява" с една типична съвременна парижка авантюрка. Макар и поставена в някаква психолого-семействено-родова рамка, която да оправдае прекомерно голямото място, отделено за нея в книгата, съвременната линия на повествованието се развива толкова клиширано, че единствената интрига е на коя страница флиртът ще бъде "изконсумиран", а застрашени...

Паметта на Истанбул by Ahmet Ümit My rating: 2 of 5 stars Мъчително преживяване беше прочитането на тази книга. Всъщност, на двете съдържащи с нея коренно различни книги. Първата е нещо като исторически пътеводител из Истанбул и е чудесна - задълбочена, писана с огромна любов към града и неговата богата история, с преклонение пред римското и византийското му минало и с куп интересни подробности около най-големите му архитектурни забележителности. Втората е опит за криминале. Въпреки наличието на цели 7 трупа, криминалната история е развита приспивателно скучно. Тройката разследващи се мотае близо 600 страници, като главният герой води купища безсмислени разговори с едни и същи хора, за да му се стовари накрая "прозрението" изневиделица върху главата. Диалозите приличат на извадени от турски сериал и са издържани изцяло в стил безкрайно учтиво нищоказване. Има, разбира се, и сълзливи любовни истории, обвързани с някакъв наивен психологизъм, от който н...

Един невинен клиент by Scott Pratt My rating: 4 of 5 stars Много добър съдебен трилър, далеч надхвърлящ по качество конвейерното производство в жанра. Тъй като самият Скот Прат е адвокат с десетилетен опит в наказателното право, както събитията, така и действията и мислите на героите му създават усещане за абсолютна реалистичност. "Един невинен клиент" е първата от серията за адвоката Джо Дилард и с интерес ще прочета и останалите. View all my reviews

Вакантен пост by J.K. Rowling My rating: 4 of 5 stars Отдавна не ми се беше случвало да осъмвам с книга, която нито е остросюжетна, нито е от любимите ми жанрове. "Вакантен пост" обаче ме засели толкова плътно и надълбоко в Пагфорд, че в 4 сутринта затворих последната страница с чувството, че се разделям с близки приятели. Дж.К.Роулинг искрено ме изненада с този роман. Чист критически реализъм и детайлно и задълбочено вникване в лицемерните отношения на малките общности, в които всички се познават, но най-вече в тийнейджърските проблеми, сблъсъка на поколенията и всички жестоки поражения, които закостенялостта, егоизма, нетолерантността и неспособността към емпатия нанасят. Действието се развива в малко сателитно градче от дълбоката английска провинция, но проблемите са общовалидни и за всяка малка общност, и за всеки голям град. Грубият, циничен и болезнено откровен език на героите на Роулинг е толкова на място и толкова познат, че много родители ще разпо...

Убийството на художника by Louise Penny My rating: 3 of 5 stars Дебютният роман на Луиз Пени ме караше в първата си третина да се питам защо още не съм го зарязала, а след това - да се чудя как съм искала да го зарежа. Като изключим типичните слабости за първа книга – твърде много авторови описания на състоянията на героите, излишни философствания и известна загуба на ритъм, "Убийството на художника" е чудесен. Заплетени истории, интересни обрати, неочаквани развръзки, оригинални образи, изобщо серията за инспектор Гамаш ще се следи. View all my reviews

Една много полезна статия на ЛиРа за активните читатели, споделящи мисли за прочетените книги. Ревю не означава да възкликнеш "Страхотна книга! Грабна ме!", а да се обосновеш все пак и да дадеш някаква информация за самата книга. "Как се пише ревю на книга - няколко ценни съвета"

Да, наясно съм, че «на вкус и цвет товарищей нет», както и че качествените изменения настъпват след големи количествени натрупвания. Но - никой не се е родил научен. И ако не е имал късмета да се роди в четящо семейство, да се движи в среди, тачещи литературата, и да попадне на добри учители, които възпитават любов, а не омраза към четенето, рискът да изгради вкуса си върху някакви количества самопомощна, езотерична или сапунена продукция е, да го кажем меко, доста висок. Всички сме наясно – анализите на «Маминото детенце», «Под игото» и «Бай Ганьо» НЕ помагат за изграждането на литературен вкус. Цялото обучение по литература в училище изобщо няма подобни цели. То води единствено до неспособност на читателя да изкаже със свои думи впечатления от дадена книга, да я погледне по-широко от «хареса ми-не ми хареса». Да не говорим за непосилната задача да се аргументира защо, аджеба, елементарни книжлета го «грабват», а доказани класики са му «прехвалени» и скучни. А въпросът с «граб...

"Синдромът Портной" има сигурно повече коментари от продадени в България копия. Но читателите обикновено се концентрират повече върху - как да ги нарека - физиологичните и "еврейските" страни на книгата на Рот, а не върху описаните в нея комплекси. Само еврейските майки ли възпитават синчетата си по този начин? Само тяхната култура ли не намира за необичайно майката да налага силово на сина си собствените си представи за морал и благоприличие? Докато потъвах в монолога на Алекс, сякаш чувах гласове от детската площадка пред блока. Репликите на Софи Кински излизат от устите на хиляди български майки, а сигурно и от тези на френски, английски, гръцки и т.н. Спомням си как миналата година "Дневник" пусна 2-3 странички от прясно подготвената за издаване книга. Коментарите отдолу бяха в състояние да потресат и най-отявления оптимист. "Това за хора с дебилност ли е, или по добре да са имбецили?!", дори беше възкликнал някой "познавач". ...

Класацията by Steve Martini My rating: 1 of 5 stars Не знам какво да кажа. Възможно най-динамичен и овъртян трилър-сюжет и възможно най-слабото изпълнение като литература. Книга, която четеш и се ядосваш на безумно плоските образи, на слабите диалози, на изсмуканите от пръстите любовни сцени и екшън-гонитби, на тоновете клишета, а в същото време ти се иска да стигнеш до развръзката, защото сюжетът е интересен, по дяволите! И се развива на фона на една доста реалистично звучаща картина на издателския бизнес. Впрочем, ако изобщо в книгата има силна страна, то това е тя. Личеше си, че авторът има лично отношение по въпроса и например преговорите по правата върху бъдещи книги бяха сред малкото сцени, които четох с интерес и известно удоволствие. Иначе, "Класацията" е сготвена по рецепта за тюрлюгювеч: вътре са напъхани 5-6 убийства, 2-3 взрива, загадъчен красавец, суперталантлива и супернаивна хубавица, латиноамерикански милиардер, голи къпания, алчен ...

Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано. Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut ), но от него книгата допълнително губи.

Благодарение на Фори Караджов попаднах на този много интересен тест за политическа ориентация - КЛИК . При мен нещата са ясни и сравнително предвидими - 66,7% дясна, точно по средата между консерватизма и либертарианството. Но наистина е много забавно, как човек в много случаи дори не осъзнава в коя част на политическия спектър го поставят собствените му възгледи. Това особено силно важи за хора, които се имат за десни и дори за консерватори по политическа ориентация. Наслоенията в главите ни понякога са толкова дебели, че колкото и да се смятаме за привърженици на дясното, се оказваме някъде в средата на социалния либерализъм. А когато към това прибавим и задължителния тежък популизъм... Трудно е в лявоориентирано общество да си десен политик, факт. Но е добре поне да си наясно пред себе си дали наистина си десен по убеждения.

След като срещата на върха в ЕС беше отменена , все по силно замирисва на Грекзит . Наистина не мога да си представя какво ще пише един ден в гръцките енциклопедии срещу името на Ципрас. Не си спомням друг случай, когато за правителството на страна-членка на ЕС са били изказвани подобни коментари на високо ниво като този на изключително дипломатичния финансов министър на Словакия: "Недоверието в Гърция е толкова голямо, че е невъзможно постигането на договореност." Пет години вън от Еврозоната?! Еврата в драхми и всичко, което следва от това?! Надали гърците са си представяли подобни "интересни времена"...

В известен смисъл съм доволна, че попаднах на "Убийството на Линда" след  "Онзи, който убие дракона"  - в противен случай сигурно не бих продължила с Лейф Першон. Очевидно комисарят Бекстрьом във втората книга от поредицата развива на доста по-различно ниво първоначалната идея на автора в негово лице да изобличи и осмее всички мързеливи тунеядци в шведската полиция. В "Убийството на Линда" той е гротескна фигура, описана с достатъчно отблъскващи и дори на места гадни натуралистични подробности.  Изобщо, в тази първа от поредицата за комисар Бекстрьом книга цялата шведска полиция изглежда твърде нелицеприятно. В провинциалния град Векшо става убийство на младо момиче, бъдеща полицайка. Тъй като е лято, маса народ е в отпуск и превъртелият шеф на Главна дирекция "Криминална полиция" изпраща екип в помощ на местния участък, начело с Бекстрьом. В рамките на едномесечното разследване полицията извършва цял куп безсмислени дела, като например събиран...

Само много могъща фантазия е в състояние да изгради, развие и накрая преобрази един такъв фантастичен свят, какъвто е светът на Ариека. Чайна Миевил е написал нещо страхотно. Отначало бях доста объркана, докато се ориентирам в обстановката и успея да си представя някак биотеха, имера, Посланиците и най-вече ариеките. Кръстоска между насекомо, кон, корал и ветрило, уау! Нещо като разумни каменни калинки с копита... После нещата се подредиха, а изложението на философията на езика, която е в основата на цялата история, стана завладяващо, за да стигне до своеобразния си лозунг "Не искам повече да бъда сравнение, искам да съм метафора." Целият роман на Миевил е една голяма и уникална метафора и една от най-добрите книги, които са ми попадали през последните години

Въпреки че изглежда доста обемиста, "Миниатюристът" се чете много леко и това е големият плюс в, общо взето, противоречивото впечатление, с което ме остави. За дебютен роман е много добра, а Джеси Бъртън има стил, на който с удоволствие бих се отдала отново в някоя от бъдещите й книги (дано продължава да го развива). Това прилича, но не е исторически роман, въпреки че действието се развива през 1687 г. в Амстердам, и въпреки многото подробности от края на холандския ХVІІ век, използвани за общата атмосфера. През цялото време имах усещането, че авторката е пресъздавала историческата обстановка по впечатления от амстердамските музеи - толкова неравно, откъслечно и неприсъщо съвременно ми звучеше картината на живота в считания по това време за най-красив град в Европа. Главната героиня, Нела Оортман, е 18-годишна обедняла девойка от една от холандските провинции, омъжена по сметка за богатия амстердамски търговец Йоханес Брант, която попада в семейство, пълно с тайни. Сва...

Къща от карти by Michael Dobbs My rating: 4 of 5 stars Не просто политически трилър, а истинска дисекция на начина, по който работи системата. От книгата на Добс научих повече за състоянието на английския политически живот, отколкото от куп статии, анализи и критики. На места ми се искаше да се заровя в списъците на депутатите от 90-те години и да си играя на откривателство - кого е имал предвид Добс с тази или онази реплика, кой е прототипът на този или онзи герой... "Къща от карти" е просто задължително четиво, особено за политически имиджмейкъри. View all my reviews