Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано.
Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut), но от него книгата допълнително губи.
Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut), но от него книгата допълнително губи.
Коментари
Публикуване на коментар