Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета review

Книгата на вратите by Gareth Brown

My rating: 3 of 5 stars Очаквах съвсем друго от тази книга. Наличието на вълшебни книги, тайнствена Библиотека и възможност за неограничено пътуване във времето и пространството обещаваха мащабно приключение, мистерия и загадъчна атмосфера. От всичко това обаче получих по толкова малко, при това някак насипно и несвързано, че в крайна сметка се запитах "И за какво беше всичко това?" ОК, борба между доброто и злото, но развита в нещо като многословен комикс без картинки. Дори не мога да определя за кого точно е писана "Книгата на вратите". Тя едновременно е твърде повърхностна и схематична за възрастни читатели и твърде умозрителна за YA. Едни хора намират едни вълшебни книги и ги използват, къде за добро, къде за много лошо. Главната героиня Каси сякаш постоянно се мята насам-натам и ту взема спонтанни решения като незряла тийнейджърка, ту изпада в проникновения и твори гениални планове. Злодеите пък са сякаш скицирани на чернова - а-ха да разберем защо са толкова...

Eнциклопедия на феите от Емили Уайлд, Heather Fawcett

My rating: 4 of 5 stars Чудесно начало на поредица е тази книга! Оригинална идея, съчетала в едно фолклор и магичен свят и базирана на тезата, че светът на феите се подхранва от приказките на хората и обратното. Доктор Емили Уайлд е кембриджки учен - дриадолог, специалистка по теренна работа и пълен социален профан, която готви мащабен научен труд - енциклопедия на всички разновидности европейски феи. За целта тя и нейното куче Шадоу обикалят странни места, влиза в контакт с местните феи, записва приказки и проучва на място навиците и поведението на магичните създания. Неин спътник в това начинание е и вбесяващият, но обаятелен колега и професор по дриадология Уендъл Бамбълби. Техните приключения ни отвеждат сред оживели скандинавски, руски и ирландски приказки в суровия свят на остров Юсландия - най-северната точка на Европа до Полярния кръг. Книгата е с приятна композиция, разказът тече през дневниците на Емили, образът ѝ претърпява интересно развитие и бих дала и пет звезди, ако ...

Наръчник на пестеливия магьосник за оцеляване в средновековна Англия by Brandon Sanderson

My rating: 5 of 5 stars Феновете на Сандерсън вероятно ще са на двата полюса в оценките си за тази книга, втората от Secret projects на автора. Освен че е своеобразен фюжън на SciFi и фентъзи (доста повече SciFi, но с щипка магия), тя е и с напълно различна от другите му книги концепция, няма нищо общо с Космера, а и по стил се различава значително - на места ми напомняше едновременно "Един янки в двора на крал Артур" и Галактическия стопаджия, с тук-там закачки към Хари Потър. За мен неволите на Джони в алтернативното измерение на Земята си бяха тотално удоволствие, смях се с глас, съпреживявах до края и се насладих на страхотните илюстрации и оформление. Накратко, главният герой се събужда със силно главоболие и пълна амнезия някъде в една алтернативна средновековна Англия, с единствен жокер във вид на наръч полуизгорели страници от Наръчник за оцеляване на пестеливия магьосник и с бегли познания за епохата. Самият Наръчник е оригинално вписан в повествованието като средс...

Review: Текст

Текст by Dmitry Glukhovsky My rating: 3 of 5 stars Мрачна и различна книга е тази, но не беше точно "моята", въпреки че обичам и ноар, и психотрилъри. Все пак предпочитам фантазията на Глуховский да се рее из бъдещето, а не да потъва в депресарски реализъм, при това многословен и на места претенциозен. Всъщност, трудно би могло да наречем "Текст" трилър, по-скоро психоноар с малко крими елементи. Накратко, сюжетът е следният: главният герой Иля Горюнов (самата фамилия е показателна) излиза от затвора, след като е излежал присъда за пришито му престъпление, и след като се саморазправя с продажното ченге, което му е причинило това, му взема телефона и започва чрез него да "живее чуждия живот". Действието се развива във и около Москва и, разбира се, всичко е много черно, много безизходно и "отникъде взорът надежда не види". Горе-долу от третата глава нататък ти е ясно, че това няма да свърши никак добре, и очакван...

Review: Заклеващия

Заклеващия by Brandon Sanderson My rating: 3 of 5 stars Не съм сигурна, че ще продължа с Летописите на Светлината на бурята. Макар че замисълът е грандиозен, а изпълнението - внушително, цялостното развитие на историята в третата част все по-често ми причиняваше главоболие. Чувството е, като да се опитваш да разплетеш гигантска топка разноцветни прежди - след дълги мъки хващаш ножицата. Отделно, че някои от нишките изобщо не ти се иска да разплиташ, а непрекъснато попадаш точно на тях. След всички тези уморителни ретроспекции, интерлюдии, безкрайни битки и хвърчане нагоре-надолу, в един момент стигаш до...ами до нещо, за което си се сетил като вариант още в средата на първата част. Накрая си казваш - е, за какво беше целия тоя зор и тия хиляди страници?! Отделно, четенето на хартиените издания е уморително чисто физически - безумно ситен шрифт, безумно тежки томове. Така че, ще видим дали до появата на четвъртата изобщо ще бъда в състояние да си я пр...

Review: Тигърът на Шарп

Тигърът на Шарп by Bernard Cornwell My rating: 4 of 5 stars Убедена съм, че ако вместо зубрене на дати и събития, които при нужда всеки може да си намери с два клика, на учениците им се поставяше задача да прочетат някоя книга като тази, щяха в крайна сметка да научат много повече за процесите и силите, които движат историята на нациите. При това с удоволствие. "Тигърът на Шарп" е прекрасен историко-приключенски разказ за едно важно събитие от колонизаторската история на империята - битката при Серингапатам от 1799 г., част от четвъртата англо-майсорска война, открила пътя на Британската източноиндийска компания към превръщането на кралство Майсор (един от важните културни центрове на Индия) в субсидиарно княжество. Тази война е и началото на бляскавата кариера на херцог Уелингтън, тук все още полковник Артър Уелсли, който поема управлението на княжеството след падането на града. Бърнард Корнуел е направил много сериозни проучвания, за да п...

Review: Предатели

Предатели by Дейвид Балдачи My rating: 1 of 5 stars Очевиден резултат от работа на конвейер, "Предатели" е нещо като манджа без подправки - рецептата е спазена, всички основни съставки са налице, но резултатът е безвкусен. Еймъс Декър от ФБР, човек с феноменална памет, става свидетел на показно убийство и самоубийство пред сградата на ФБР, извършено от частен консултант на де що секретна агенция има в Щатите. Екипът на Декър го разследва, намесва се и агентка на военното разузнаване, висококвалифицирана и естествено, млада, умна и красива, и оттам нататък екипът и агентката си говорят, говорят, говорят, говорят, говорят почти 450 страници, за да разкрият много работи. Самото заглавие подсказва какви - шпиони, заговори, тероризъм и т.н. В голямата говорилня въпросният Декър, чиято съдба, разбира се, е тежка, а миналото - гадно, съумява да проявява куп изблици на лошо възпитание, да се вглъбява, да млъква неочаквано и да изпада в прозрения, п...

Review: Измамна светлина

Измамна светлина by Louise Penny My rating: 5 of 5 stars Не мога да кажа дали "Измамна светлина" е по-интересна от "Сенки в снега", но ми се струва по-дълбока. В типичния си спокоен, леко протяжен, но много образен и цветен стил Луиз Пени разнищва поредното убийство в Трите бора като горен пласт на един задълбочен разговор за вината, прошката, саморазрушението, завистта и самоконтрола. За Промяната, която понякога настъпва, понякога не, а дори когато настъпи, не винаги е за добро. "Измамна светлина" е много свързана с предишните книги за инспектор Гамаш, особено със "Сенки в снега". Вероятно няма да е добро решение човек да чете директно нея, без да е минал през серията - най-малкото ще загуби огромна част от удоволствието. Героите на Пени са живи и истински, те се развиват с всяка следваща книга и разкриват нещо ново за себе си и връзката си със света. Същото прави и стилът на самата авторка. Vie...

Review: Политически коректни приказки за лека нощ

Политически коректни приказки за лека нощ by James Finn Garner My rating: 4 of 5 stars Ето една книга, която ще се постарая да прочета и в оригинал. Имах неблагоразумието да я зачета в заведение и определено досадих на съседните маси с изблици на невъздържан кикот. Макар издадени преди повече от 20 години, през 2018 г. "Политически коректните приказки" звучат невероятно актуално. Днес това, което преди 20 години е предизвиквало насмешка, се е превърнало в натрапчиво налагаща се реалност. View all my reviews

Review: Момичето, което запази мълчание

Момичето, което запази мълчание by Michael Hjorth My rating: 5 of 5 stars След ред разочарования от иначе любими скандинавски автори от жанра, най-после(!) един, който не само се държи на висота, но и се развива в позитивна насока! Тандемът Юрт&Русенфелт продължават да изграждат, развиват и обогатяват образа на Себастиан Бергман на фона на вече четвърти поред заплетен сюжет. И героят им не само не става досаден, а напротив - за разлика от много други поредици, тук личната му история и бъдещото й развитие предизвикват интереса ми на читател наравно и дори повече от крими-случаите. Друг голям плюс - вниманието към всеки отделен герой и най-вече към обосновката на неговите действия. С много малки изключения, и в тази, и в предишните книги от поредицата няма статични образи и умението, с което са заобиколени жанровите клишета, ми доставя истинско удоволствие. View all my reviews

Review: Последното раздаване

Последното раздаване by Michael Dobbs My rating: 3 of 5 stars "Последното раздаване" слага достоен финал на трилогията за Франсис Ъркарт, заплитайки гъста мрежа от външно- и вътрешнополитически интриги, голяма част от които се развиват в Кипър. На техния фон образът на Ъркарт излиза (слава Богу) от едноплановата плоскост на гадняра-политик, в която го беше позиционирала втората книга, и придобива значително повече дълбочина, дори известен трагизъм, който накрая преля в малко излишна помпозност. Въпреки това, Добс продължава да доставя удоволствие с ироничния си поглед върху политическия живот в Кралството, а акцентът му върху антиевропейските настроения на британците е направо пророчески, предвид факта, че книгата е писана преди около 20 години. Обаче, колкото и да ми е неприятно да го кажа, не препоръчвам четенето на "Последното раздаване" в българския му превод. Особено първите 100-150 страници са истинска мъка и оставят впечатл...
Черни секунди by Karin Fossum My rating: 3 of 5 stars Карин Фосум е специалистка в създаването на мрачна атмосфера. В това отношение "Черни секунди" е в състояние да предизвиква тръпки и да държи читателя в състояние на сериозна подтиснатост. В едно тихо и спокойно предградие на Осло се случва немислимото - момиче на 10 години изчезва безследно с велосипеда си в рамките на отсечка от 3-4 км, без никой да е видял или чул нещо. Десет дни инспектор Сайер методично проследява всеки изминат от нея метър и разпитва всеки, който би могъл да има някаква информация, докато изведнъж се появява първо колелото, а после и тялото й и истината постепенно излиза наяве. Карин Фосум е наблегнала на психологическата страна на нещата и за читателите, които търсят предимно интригата и загадката, тази книга сигурно ще е възскучна или най-малкото твърде предвидима. Въпреки това я прочетох с интерес и, макар че не ми се стори на нивото на предишните от серията, не ме отказва от Фосум и ней...

Review: Власт и съпротива

Власт и съпротива by Ilija Trojanow My rating: 2 of 5 stars Мъчително четиво. Не заради темата, идеите и развитието на героите (доколкото изобщо го има), а от чисто литературна гледна точка. Когато прочетох, че книгата е номинирана за най-добър немскоезичен роман на годината, допуснах, че е възможно просто на български да не звучи добре. Или само на мен да не ми звучи добре, не знам, а май и не искам да знам. Знам само, че отдавна книга не ми е коствала толкова съзнателни усилия да я дочета, без да прескачам цели страници. През цялото време не ме напусна усещането за рецитация. Героите мислят, рецитирайки. Говорят помежду си, рецитирайки. Заговарят случайни хора, които също им рецитират. Всъщност, най-естествено звучащите текстове са тези от досиетата на Държавна сигурност. Иначе, ако вътрешният ми глас някога роди израз като "това изречение слепва мислите ми като мед, който капе по брадата", бих се притеснила за душевното си здраве. Изобщо...

Review: Изгубената глава на Дамашсену Монтейру

Изгубената глава на Дамашсену Монтейру by Antonio Tabucchi My rating: 4 of 5 stars Не съм ходила в Португалия, нейната литература ми е практически напълно непозната, като изключим Жозе Сарамаго, но любовта на италианеца Антонио Табуки към тази страна и задълбочените му познания за нейната култура и литературна традиция са заразителни. "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" ми бе интересна не толкова като разказ за едно убийство, колкото с количеството фини детайли и нюанси, от които на човек му се приисква да поскита из Порту и да попрочете много повече за и от съвременна Португалия. Историята в книгата, поставена в 90-те години на 20-ти век в Порту, се базира на истински случай, но от по-ранно време и от друго място - намерен обезглавен труп предизвиква широко разследване, в което изплуват скандални за институциите разкрития. На тази база Табуки е разгърнал своите възгледи за ролята на правото, за мястото на журналистиката и литературата...

Review: Мъртвите, които не липсват на никого

Мъртвите, които не липсват на никого by Michael Hjorth My rating: 3 of 5 stars Този път тандемът Юрт и Русенфелт ме разочарова. Не че книгата не е интересна, напротив, но за разлика от предишните две, си е по-скоро средна ръка трилър с малко повече претенции. А започва толкова обещаващо... В планината е открит масов гроб, с невъзможни за разпознаване тела. В града емигрантско афганско семейство страда от неизвестността около изчезването на бащата. В телевизията разследващ журналист се опитва да направи удара на живота си. В Националния отдел за разследване на убийства се обмислят промени, поради очакваното заминаване на най-добрата им полицайка за САЩ. В дома и главата на Себастиан Бергман назрява сериозна драма. Неизвестни, но очевидно важни лица водят тайнствени разговори. Постепенното преплитане на тези наглед несвързани линии е изпипано прекрасно до един момент. Оттам нататък обаче балансът се загуби и "дантелата", която очаквах, се превърна по-...

Review: Грандкафе Кристал

Грандкафе Кристал by Георги Райчевски My rating: 3 of 5 stars Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти... Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата. View all my reviews

Review: Докато дишам

Докато дишам by Георги Томов My rating: 4 of 5 stars Четвъртата звезда я слагам заради ефекта на последователността - в сравнение с предишната книга, която четох (Душа назаем), "Докато дишам" е класа. Романът проследява изпълнената с обрати история на две сестри-близначки и тяхната майка на фона на събитията от 1989-та година насам. Книгата има достатъчно качества, за да бъде приятно четиво: силно начало и интрига, интересни сюжет и композиция, поглъща се бързо, държи читателя в очакване на развръзката, ритъмът се забързва постепенно, за да стигне до истински екшън на финала. Обаче има и много "обаче"-та, най-голямото от които ми бяха женските образи. Като изключим Лени, героините на тази история ми приличаха на недовършени картини - сякаш гледам прекрасна скица, върху която е започнало налагането на цветовете, но не е завършило. В резултат и Вяра, и близначките се движат из романа малко като в куклен театър - подчинени на чужди движения...

Review: Търговецът на оръжие

Търговецът на оръжие by Hugh Laurie My rating: 2 of 5 stars Хю Лори е прекрасен актьор и музикант и предпочитам да продължа да го възприемам като такъв, а не като средна ръка автор на фаст-фуд литература. "Търговецът на оръжие" ми прилича на слаб, но претенциозен кавър на известна мелодия - звучи ти достатъчно познато, за да се заслушаш, но и достатъчно фалшиво, че да се подразниш. В стремежа си да докара пародийност и ирония, авторът е многословен до досада, героят му се държи и говори като смешника на класа, а сюжетът... хм... той е някакъв сбирщайн от холивудски филми, Мики Спилейн и Агент 007. Вярно, манджата е много интелигентно забъркана, но на рецептата й липсва всякаква оригиналност. View all my reviews

Review: Пощальонът винаги звъни два пъти

The Postman always rings twice by James M. Cain . My rating: 5 of 5 stars „Изхвърлиха ме от ремаркето по обед.” С това кратко изречение Джеймс М. Кейн хваща за гушата читателя, мята го в ремаркето на личното си ноар-влакче на ужасите и го праща из 132 страници порок, страст и предателства, за да го изхвърли накрая с усещането, че е присъствал лично на екзекуцията на Франк Чеймбърс. Много са версиите за заглавието „Пощальонът винаги звъни два пъти” и за смисъла му. Работното заглавие на книгата е било „Bar-B-Que” и, според разказа на самия автор, идеята за пощальона му хрумнала от фраза на неговия издател, който бил нетърпелив да получи ръкописа и казал нещо от сорта, „слава богу, че пощальонът винаги звъни два пъти и дори да съм в градината, ще го чуя”. Иначе, викторианската пощенска традиция била пощальоните винаги да известяват с двойно почукване пристигането на телеграма – важна поща, изискваща задължителното внимание на получателя. В „Пощальонът винаги звъни два пъти” няма ...

Review: Милостта на Калр

Милостта на Калр by Ann Leckie My rating: 5 of 5 stars Както и предполагах, втората част на трилогията на Ан Леки е още по-добра от първата. Елегантният начин, по който авторката разгръща характеристиките на своя свят и герои, е наистина забележителен. Обичам космически опери, а Ан Леки е овладяла всички тънкости на жанра, като му е придала и допълнителен, чисто женски чар, изглаждайки някои слабости от първата книга. Чакам с нетърпение третата част. View all my reviews