Review: Текст

Текст by Dmitry Glukhovsky
My rating: 3 of 5 stars

Мрачна и различна книга е тази, но не беше точно "моята", въпреки че обичам и ноар, и психотрилъри. Все пак предпочитам фантазията на Глуховский да се рее из бъдещето, а не да потъва в депресарски реализъм, при това многословен и на места претенциозен. Всъщност, трудно би могло да наречем "Текст" трилър, по-скоро психоноар с малко крими елементи.

Накратко, сюжетът е следният: главният герой Иля Горюнов (самата фамилия е показателна) излиза от затвора, след като е излежал присъда за пришито му престъпление, и след като се саморазправя с продажното ченге, което му е причинило това, му взема телефона и започва чрез него да "живее чуждия живот". Действието се развива във и около Москва и, разбира се, всичко е много черно, много безизходно и "отникъде взорът надежда не види". Горе-долу от третата глава нататък ти е ясно, че това няма да свърши никак добре, и очакванията не остават излъгани. Глуховский е постигнал блестяща чернота, която най-много да стигне до сиво, други нюанси почти няма.

Какво ми хареса: първо, идеята за смартфона като "второ аз", което при определени обстоятелства може да замести "първото". Кара те да се замислиш какво държиш в собствения си телефон и какво би разкрил той за теб, ако попадне в чужди ръце. Второ, постигнатата цялостна картина на общество, подчинено на силата, в което понятия като справедливост, морал и прочие звучат като тотални глупости - в това отношение Глуховский се е справил майсторски. Вероятно много от заключенията му след време ще станат крилати фрази и ще се появят в списъците с любими цитати, например "Есть люди, от которых что-то остается, а есть люди, от которых не остается ничего" или "На земле жизнь так организована, чтобы все люди в ад попадали. Особенно в России." На мен лично ми хареса следното: "Вот бы судьбу можно было так простраивать: в точку А вбить текущую позицию, в точку Б-к чему хотел бы прийти. И Яндекс тебе рассказывает-сначала пешком тысячу километров, потом поездами три года, потом два брака, трое детей, работать только вот тут и вот тут, по столько-то времени. Продолжительность пути-сорок пять лет, но есть альтернативный маршрут."

Какво ме подразни: на първо място, неравният стил. Да, ясно е, че след като романът се казва "Текст" и действието в него минава основно през текстови съобщения, се очаква нещата да се случват с много думи, но те на места са толкова прекалено много и на толкова различни полюси, че объркват. Героят, както пише и мисли на затворнически жаргон, изведнъж почва да твори философски обобщения и обратното. Твърде често авторовият глас заглушава този на героя и в крайна сметка самият Иля става някак размит и нереален. Второ, доста неуместни стилистични похвати се набиват в очи и стоят ужасно изкуствено (изрази като "большой палец сам сплясал на кнопках джигу" и "колбасным жиром ожог заврачевал" стоят някак като кръпки).

Въпреки това, книгата е силна и представя един много различен Глуховский, който сигурно на много хора дори ще се хареса повече в тази светлина. Аз не съм от тях, но все пак "Текст" е запомняща се книга и се надявам скоро да я преведат и на български.

View all my reviews