ЗАБРАВАНА

Ние, удавниците by Carsten Jensen My rating: 5 of 5 stars Каквото и да кажа, ще е малко. "Ние, удавниците" е едновременно сага за град Марстал, епична поема за човешкия дух и магическа приказка за всевластното море. Карстен Йенсен е създал нещо изключително. Всичко има в тази книга. Приключения, солен дъх, простор, любов, скръб, въодушевление, страст, смърт, живот, история, легенда - всичко е на своето място и едното не може без другите. Градът днес е с около 2500 жители, и сигурно всеки един от тях е подарил частица от родовата си история за създаването на "Ние, удавниците". Няма начин човек да я прочете и да не се почувства част от онова малко общество, чието единство вдъхновява, но и бунтува. В резултат, малкият славен Марстал сигурно вече е един от най-големите градове на земята - с милиони жители, които никога не са го виждали, но мислено са живели в него. View all my reviews

The Postman always rings twice by James M. Cain . My rating: 5 of 5 stars „Изхвърлиха ме от ремаркето по обед.” С това кратко изречение Джеймс М. Кейн хваща за гушата читателя, мята го в ремаркето на личното си ноар-влакче на ужасите и го праща из 132 страници порок, страст и предателства, за да го изхвърли накрая с усещането, че е присъствал лично на екзекуцията на Франк Чеймбърс. Много са версиите за заглавието „Пощальонът винаги звъни два пъти” и за смисъла му. Работното заглавие на книгата е било „Bar-B-Que” и, според разказа на самия автор, идеята за пощальона му хрумнала от фраза на неговия издател, който бил нетърпелив да получи ръкописа и казал нещо от сорта, „слава богу, че пощальонът винаги звъни два пъти и дори да съм в градината, ще го чуя”. Иначе, викторианската пощенска традиция била пощальоните винаги да известяват с двойно почукване пристигането на телеграма – важна поща, изискваща задължителното внимание на получателя. В „Пощальонът винаги звъни два пъти” няма ...

What a Carve Up! by Jonathan Coe My rating: 5 of 5 stars Уау, каква книга! Признавам, че съм крайно критична към постмодерните романи. Рядко се случва да стигна от началото до края им, без в процеса на четенето да изпитам неколкократно раздразнение от самоцелно оригиналничене, изкуствени епизодни връзки и преходи, плоска ирония и неубедителни образи. What a Carve Up! обаче е нещо съвършено различно. Това е една от най-силните политически сатири, на които съм попадала в последните години, и определено постмодерен роман, заслужаващ суперлативи за оригиналност, многопластовост на композицията и идейна издържаност. Романът обхваща развитието и политиката на Великобритания в широкия времеви отрязък от 1942 до 1991 г, предаден през отделните истории на членовете на семейство Уиншоу - едновременно "стълб" на английското общество и октоподна структура, пуснала пипала във всички основни сфери на живота му в епохата на тачъризма. Джонатан Коу е обхванал прак...