ЗАБРАВАНА

Заклевам се, никога, никога, ама никога през целия ми живот не ми се искало да емигрирам. До днес. Докато не прочетох това . Аз съм едно сравнително добре възпитано същество, което принципно не псува писмено. До днес. След оная горната новина, не мога просто да не напиша това, което не спирам да си повтарям - ебаси държавата, ебаси властите, ебаси племето, което ги избира и търпи и което е МОЯТ народ. Омерзена съм. До дъно. Докато Компира, Свинята, Пилето, Мишката и прочие представители на флората и фауната се избиваха взаимно по улиците, не пропсувах - да се избиват, така поне самопрочистването вършеше работата на тея, дето не си я вършеха. Докато едните крадци обвиняват другите крадци с цел отклоняване на вниманието от собствените кражби, пак не ми идва да псувам - на нас, българите, омразата към държавата и любовта към далаверата ни е генетично заложена. Ние, `ку не краднем, кривнем или измамим, начи не въртим бизнес. Обаче всичко си има граници. Тук вече пребиват не Компира, Свиня...

Чувствали ли сте се някога уморени от красота? Е, Венеция е един от градовете, които могат да предизвикат това усещане. Толкова много хора са сипали суперлативи за нея, че е излишно да прибавям още, затова само ще споделя единодушния извод на семейния съвет - човек задължително трябва да види Венеция и да оцени неповторимата й ренесансова романтика, но веднъж му е напълно достатъчно. Виж, Венецианската лагуна е нещо друго. Мога спокойно да мина без нова разходка из лабиринтите около Канале Гранде, но на островите с удоволствие бих отишла пак. За разлика от града, който малко или повече ти навява усещането за нещо консервирано-музейно, островите са живи и много привлекателни. Да се ходи от Лидо ди Йезоло до Венеция с кола е безсмислено. Изминаваш над 40 километра през трафик, пред който Цариградско шосе в пиков час е алея на спокойствието, загубваш куп време и накрая пак опираш до вапоретите - корабчетата, представляващи венецианския градски транспорт. Затова най-разумният вариант е чов...

Нашият летен почивен "цивилизационен избор" - Лидо ди Йезоло - е познато на любителите на автобусни екскурзии до Италия. Обикновено там нощуват групите, чиято обиколка включва посещение на Венеция. И аз за пръв път го посетих така, пътем, един ноември преди 7-8 години, когато си го заплюх за почивка някое лято. Е, въпросното лято е точно сега, и определено няма да е последното. Лидо ди Йезоло е сравнително млад курорт - развива се през 50-60-те години на 20 век, по добре обмислен застроителен план с много зеленина и обществени зони за развлечение. Пълен е с италианци, които го предпочитат както заради цените, които са с пъти по-ниски от тези в лъскавите им курорти, така и заради спокойствието и прекрасния плаж. Пълен е и с чужденци от всички краища на Европа. Почиващи българи все още има сравнително малко - поне в нашето апарт-хотелче ние бяхме първите представители на нацията. Вече топнали се в "големия син аспирин" след дългия път, лежим на шезлонгите около 7 вече...

Първо, да поясня кой е Фори - това е моята любима играчка, прекрасното ми новичко Субару Форестър, първата ми собствена кола, в която се влюбих още на ниво картинка и описание. Засега любовта ни е споделена, Фори се държи прекрасно по европейските пътища. Второ, няколко думи за пътешествията - понеже човекът е човек, когато е на път, семейният съвет реши подаръкът за принцесата, която това лято постигна бляскав кандидатстудентски успех, да бъде във вид на двуседмична комбинация от морска почивка в Италия и посещение на Виена и Прага. Планирането на италианската част от въпросния круиз се проведе още през зимата. Изборът ни беше курортът Лидо ди Йезоло, а всичко по намирането на подходящ хотел се извърши по нета. И така, рано-рано на 22 август поемаме по пътищата към Италия като двучленна кавалкада от Фори и джипа на племи - внушителен Volvo XC90, абе, с две думи, лъскав камион. С Фори сме авангард, уж заради другата глезотийка, с която се снабдих, навигатор Престижио с програма IGo 20...

Петък, 15 август, 18:30 ч., Калотина. Прибираме се от командировка и след дълго шофиране в 40-градусова жега стигаме сръбско-българската граница. Сърбите ни обработват документите буквално за 5 минути и с един усмихнат "Сречан пут!" ни вдигат бариерата. Ура, прибрахме се, си мисля в следващата секунда, ноооо... Пред нас плътни колони леки коли са се строили пред 3 бариери с някакви кабинки към тях. Увисваме и ние на опашката и в първите 10 минути сме леко ошашавени от количеството ревящи деца и изнервени майки и бащи, които ежеминутно отварят и затварят врати на коли и претичват напред-назад. Постепенно се изнервяме и ние, защото, а/ за 10-те минути опашките са помръднали само с 1 кола напред; б/ на въпросните кабинки с бариери дълбоко не е ясно какво се случва, защото явно не са паспортен контрол; в/ от бариерите към кабинките и обратно в тръс търчат шофьори или техни спътници с паспорти и талони в ръце. Чудейки се за какво е всичко това, си спомняме, че май тук едно време с...

Покрай интерпретацията на Сула се замислих за червените бабички и неовладяната им страст към хаус-партитата - абе, всяка година има събор на Бузлуджа и всяка година вечно млади социалисти с устрем горд и набег смел пъплят към върха с летящата чиния, ама преди поне не го рекламираха толкова в национален ефир... Да направим проста сметчица: - изработка на видеоклип - средно около 3-4000 EUR /в евтиния случай/ - цена на 1 излъчване на 30 сек. клип в prime time: - БНТ - 5400 лв - БТВ - 4930 лв - НТВ - 2150 лв Значи, за по 1 излъчване в трите телевизии - общо към 12 500 лв. А те го въртяха поне по 15 пъти... Хайде, от мен да мине, радиорекламата няма да я пресмятам. Да видим програмата: значи, през деня днес имаме Ники Априлов, някаква Рада Георгиева и участието на Веселин Маринов, квартет „Славей”, Любка Рондова и др. Вечерта от 8, при това в условия на open air - Balthazar, Deep Zone Project, JackRock, DJ Rossko, DJ Dian. Това значи яка апар...

Белоградчишките скали и особено Магурата са от природните ни чудеса, за които всеки е чувал, но някак трудно се навива да иде да види. Изобщо, Северозападна България обикновено остава встрани от обичайните дестинации, към които се отправяме в събота и неделя. Напразно - нито е далече, нито е трудно достъпна, а като гледа човек какво му предлага природата наоколо, направо не му се тръгва обратно към градския хаос. Обаче, фактът си е факт - ако някой си беше направил труда да порекламира малко повече местата, на които бяхме, вероятно милата родна картинка около тях нямаше да изглежда толкова тъжна. Особено ми е мъчно за Магурата и района около нея. Пещерата е уникална. Даже не знам кое по-напред да спомена - дали невероятните сталактити, сталагмити и сталактони, дали рисунките, дали залите, които сякаш нарочно са дълбани така, че да ти създават чувството, че си в някакъв приказен дворец на подземни великани, или странното усещане, че ей сега ще ти изскочи отнякъде някой неандерталец...