ЗАБРАВАНА

"Професионалистите" на Оуен Локанън са определени в анотацията на българския превод като "Новите Бони и Клайд". Нека не се бъркат с "Професионалистите" на Джефри Дивър, нямат нищо общо. Този трилър е дебют на автора и трябва да му се признае, че пише увлекателно. Идеята му да направи четирима студенти "на шега" престъпници и да ги вкара в обстоятелства да се борят за живота си срещу мафията, е оригинална и интересна. В първата си половина тя е и разработена обещаващо, но от един момент нататък цялата история започна да звучи неубедително - студентите станаха твърде печени стрелци и убийци, ФБР стана твърде бавно мислещо, а мафиотите - твърде глупави. С изненада прочетох, че това ще е първи роман от серия за разследващата двойка Стивънс-Уиндърмиър, защото в цялото повествование усещането ми беше за симпатия повече към студентите, отколкото към тях. Все пак, като трилър книгата си постига целта - има напрежение, фабулата задържа вниманието, геро...

Чета сборника на Виктор Пелевин "Ананасов компот за прекрасната дама" и съм със смесени чувства. Много ми допада богатството на стила, саркастичния език и оригиналния подход на автора, "Чапаев и Пустота" "Generation П" и особено "Омон Ра" са на почетни места в личната ми класация за много добри книги. Въпреки това, а може би точно заради това, някои от повесто-разказите(?), включени в този сборник, ми действат малко като претоплена манджа - да, вкусно, да, добре сготвено, но вече сме го яли. И в "Операция Burning Bush", която изглежда е нещо като пародия на Даниил Андреев, я има тази чисто пелевинска смес от философия, злободневие, фантастика и политика, споени от сарказъм, но като идеи и разработка - сори, нищо ново, на места дори досадно психоделично. Одески евреин с особено внушителен глас попада в спецслужбите, които са измислили тайно "оръжие" - да внушават разни неща на хората чрез глас, който звучи в главата им - и го...

Тифани Сболки вече порасна и "В черно като полунощ" не е детска книга. От цялата поредица за малката вещица Тифани Ейкинг, оригинално преведена на български Сболки, това е най-силната част, по скромното ми мнение. Четях и имах чувството, че в процеса на написването Тери Пратчет е следил нашите новини, преливащи от омраза и нетърпимост, нашите тв-студиа, в които политици се замерят с плювни, нашето ежедневие, в което стана непостижим подвиг някой да се зарадва на чуждия успех. Впрочем, преводът на Катя Анчева отново е прекрасен и заслужава искрените поздравления на българската четяща публика. Не че историята не е забавна, напротив. Фигълите са също толкова войнствено-смешни и сладки, както и в предишните три книги. Тук обаче, пакостливите пиксита на Пратчет проявяват много повече мъдрост, дълбока келтска решимост да се борят за земята си и прозорливост да виждат навътре под обвивката на привидно обикновени хора и събития. Вещиците са също толкова оригинално-забавни, както...

Почитателите на криминални истории с вихрено действие и супер интелигентни детективи сигурно ще видят зор с навлизането в света на Лейф Г.В. Першон и неговия антигерой-комисар Еверт Бекстрьом. "Онзи, който убие дракона" прилича много повече на социален роман за особеностите и проблемите на шведите и тяхната полиция, отколкото на класическа кримка. Но предлага и много повече от нея, включително заплетен сюжет и неочаквана развръзка. Бекстрьом и колегите му от участъка във Вестерурт са много по-реални и живи от стотици съвременни шерлок-холмсовци и комисар-мегрета, изпълващи литературата от този жанр. Обстановката, в която Першон поставя своите герои, е изпълнена с характеристики, които изменят доста от наложените представи за днешното шведско общество. Знаем за Швеция , че е една от най-подредените и сигурни европейски държави, със страхотна социална система, висок стандарт и изобщо, пълна с блага, за които можем само да си мечтаем. Това, което не знаем и което Першон ни ...

Дългогодишната реклама на Коста дел Сол е превърнала южните плажове на Испания от Малага до Гибралтар в истинска туристическа легенда. След пълни две юлски седмици, посветени на почивка и обиколки из района, потвърждавам, че посещението напълно си заслужава, но някои важни подробности трябва да се имат предвид, за да няма разочарования и неприятни изненади. Първо и най-важно: морето е студено! Който се е запътил за Коста дел сол, за да изкарва плажните си дни най-вече във водата, по-добре да преосмисли намеренията си. Въпреки че температурата на въздуха стигаше до 40 градуса, морето по плажовете от Беналмадена и Торемолинос до Касарес си остана с топлината на добре източена чешмяна вода - около и под 20 градуса, на някои места дори под 18. Не знам как е над Малага, но в обратната посока, почти до Гибралтар, водата става да влезеш и активно да поплуваш до четвърт час, но не и да стоиш по-дълго в нея. За децата подходяща е само водата на не повече от метър от пясъка, а като добавим и с...

От толкова море и слънце на човек му се приисква малко разнообразие. Затова се метнахме на колите и отпрашихме към Ронда - град в планините Сиера де лас Ниевес (ако правилно сме разбрали, значи планина на снеговете), толкова зареден с история и романтика, че е наистина голям пропуск, ако не бъде посетен, щом сме наблизо. Разстоянието от Марбея изглежда нищожно - някакви си петдесетина километра. Нищо обаче не можеше да ни подготви за вида на тези уж нищо километри - честна дума, в тях няма и 1 км права отсечка! Всичко е завои, повечето от типа "я, видях си стоповете!", истинско изпитание за хора с нарушения във вестибуларния апарат, които трябва да си носят пликчета за повръщане, и за неопитни шофьори, които пък получават незаменим урок по превземане на виражи и серпантини на баир. Обаче, хора, ох, как си заслужава! Градът е буквално кацнал на върха на 100 метра дълбок каньон, издълбан от река Гуадалевин, и гледката е спираща дъха. През каньона има общо три моста, най-висо...

След почивката преди 3 години в Хавея и всеобщото мнение на групата, че Испания е прекрасна, Мадрид е по-красив от Париж и местата за разглеждане са безброй, тази година изборът за годишна дълга морска почивка се спря на Андалусия и по-точно на околностите на Марбея. Да са живи и здрави сайтовете за наемане на вили ! Вила с 4 спални, с прекрасни условия, намираща се в Нуева Андалусия на 9 км от центъра на един от най-скъпите европейски курорти и на 1,5 км от плажа, ни излезе за 2 седмици общо 1800 евро, което, както и да го смята човек, е по 36 лв на човек на ден за нашата спретната 7-членна групичка. Като прибавим наличието на директен полет до Малага, почивката в Испания излиза лесно достижима и доста изгодна, особено ако човек си пазарува ядене и пиене от супермаркетите. Разбира се, първата дестинация за разглеждане е самата Марбея. Гарминчето ни откарва до т.нар. Марбея център, който е всъщност комбинация от жилищна сграда и офиси, и под който има гигантски подземен паркинг - пе...