ЗАБРАВАНА

Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано. Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut ), но от него книгата допълнително губи.

Благодарение на Фори Караджов попаднах на този много интересен тест за политическа ориентация - КЛИК . При мен нещата са ясни и сравнително предвидими - 66,7% дясна, точно по средата между консерватизма и либертарианството. Но наистина е много забавно, как човек в много случаи дори не осъзнава в коя част на политическия спектър го поставят собствените му възгледи. Това особено силно важи за хора, които се имат за десни и дори за консерватори по политическа ориентация. Наслоенията в главите ни понякога са толкова дебели, че колкото и да се смятаме за привърженици на дясното, се оказваме някъде в средата на социалния либерализъм. А когато към това прибавим и задължителния тежък популизъм... Трудно е в лявоориентирано общество да си десен политик, факт. Но е добре поне да си наясно пред себе си дали наистина си десен по убеждения.

След като срещата на върха в ЕС беше отменена , все по силно замирисва на Грекзит . Наистина не мога да си представя какво ще пише един ден в гръцките енциклопедии срещу името на Ципрас. Не си спомням друг случай, когато за правителството на страна-членка на ЕС са били изказвани подобни коментари на високо ниво като този на изключително дипломатичния финансов министър на Словакия: "Недоверието в Гърция е толкова голямо, че е невъзможно постигането на договореност." Пет години вън от Еврозоната?! Еврата в драхми и всичко, което следва от това?! Надали гърците са си представяли подобни "интересни времена"...

В известен смисъл съм доволна, че попаднах на "Убийството на Линда" след  "Онзи, който убие дракона"  - в противен случай сигурно не бих продължила с Лейф Першон. Очевидно комисарят Бекстрьом във втората книга от поредицата развива на доста по-различно ниво първоначалната идея на автора в негово лице да изобличи и осмее всички мързеливи тунеядци в шведската полиция. В "Убийството на Линда" той е гротескна фигура, описана с достатъчно отблъскващи и дори на места гадни натуралистични подробности.  Изобщо, в тази първа от поредицата за комисар Бекстрьом книга цялата шведска полиция изглежда твърде нелицеприятно. В провинциалния град Векшо става убийство на младо момиче, бъдеща полицайка. Тъй като е лято, маса народ е в отпуск и превъртелият шеф на Главна дирекция "Криминална полиция" изпраща екип в помощ на местния участък, начело с Бекстрьом. В рамките на едномесечното разследване полицията извършва цял куп безсмислени дела, като например събиран...

Само много могъща фантазия е в състояние да изгради, развие и накрая преобрази един такъв фантастичен свят, какъвто е светът на Ариека. Чайна Миевил е написал нещо страхотно. Отначало бях доста объркана, докато се ориентирам в обстановката и успея да си представя някак биотеха, имера, Посланиците и най-вече ариеките. Кръстоска между насекомо, кон, корал и ветрило, уау! Нещо като разумни каменни калинки с копита... После нещата се подредиха, а изложението на философията на езика, която е в основата на цялата история, стана завладяващо, за да стигне до своеобразния си лозунг "Не искам повече да бъда сравнение, искам да съм метафора." Целият роман на Миевил е една голяма и уникална метафора и една от най-добрите книги, които са ми попадали през последните години

Въпреки че изглежда доста обемиста, "Миниатюристът" се чете много леко и това е големият плюс в, общо взето, противоречивото впечатление, с което ме остави. За дебютен роман е много добра, а Джеси Бъртън има стил, на който с удоволствие бих се отдала отново в някоя от бъдещите й книги (дано продължава да го развива). Това прилича, но не е исторически роман, въпреки че действието се развива през 1687 г. в Амстердам, и въпреки многото подробности от края на холандския ХVІІ век, използвани за общата атмосфера. През цялото време имах усещането, че авторката е пресъздавала историческата обстановка по впечатления от амстердамските музеи - толкова неравно, откъслечно и неприсъщо съвременно ми звучеше картината на живота в считания по това време за най-красив град в Европа. Главната героиня, Нела Оортман, е 18-годишна обедняла девойка от една от холандските провинции, омъжена по сметка за богатия амстердамски търговец Йоханес Брант, която попада в семейство, пълно с тайни. Сва...

Къща от карти by Michael Dobbs My rating: 4 of 5 stars Не просто политически трилър, а истинска дисекция на начина, по който работи системата. От книгата на Добс научих повече за състоянието на английския политически живот, отколкото от куп статии, анализи и критики. На места ми се искаше да се заровя в списъците на депутатите от 90-те години и да си играя на откривателство - кого е имал предвид Добс с тази или онази реплика, кой е прототипът на този или онзи герой... "Къща от карти" е просто задължително четиво, особено за политически имиджмейкъри. View all my reviews