ЗАБРАВАНА

Една много полезна статия на ЛиРа за активните читатели, споделящи мисли за прочетените книги. Ревю не означава да възкликнеш "Страхотна книга! Грабна ме!", а да се обосновеш все пак и да дадеш някаква информация за самата книга. "Как се пише ревю на книга - няколко ценни съвета"

Да, наясно съм, че «на вкус и цвет товарищей нет», както и че качествените изменения настъпват след големи количествени натрупвания. Но - никой не се е родил научен. И ако не е имал късмета да се роди в четящо семейство, да се движи в среди, тачещи литературата, и да попадне на добри учители, които възпитават любов, а не омраза към четенето, рискът да изгради вкуса си върху някакви количества самопомощна, езотерична или сапунена продукция е, да го кажем меко, доста висок. Всички сме наясно – анализите на «Маминото детенце», «Под игото» и «Бай Ганьо» НЕ помагат за изграждането на литературен вкус. Цялото обучение по литература в училище изобщо няма подобни цели. То води единствено до неспособност на читателя да изкаже със свои думи впечатления от дадена книга, да я погледне по-широко от «хареса ми-не ми хареса». Да не говорим за непосилната задача да се аргументира защо, аджеба, елементарни книжлета го «грабват», а доказани класики са му «прехвалени» и скучни. А въпросът с «граб...

"Синдромът Портной" има сигурно повече коментари от продадени в България копия. Но читателите обикновено се концентрират повече върху - как да ги нарека - физиологичните и "еврейските" страни на книгата на Рот, а не върху описаните в нея комплекси. Само еврейските майки ли възпитават синчетата си по този начин? Само тяхната култура ли не намира за необичайно майката да налага силово на сина си собствените си представи за морал и благоприличие? Докато потъвах в монолога на Алекс, сякаш чувах гласове от детската площадка пред блока. Репликите на Софи Кински излизат от устите на хиляди български майки, а сигурно и от тези на френски, английски, гръцки и т.н. Спомням си как миналата година "Дневник" пусна 2-3 странички от прясно подготвената за издаване книга. Коментарите отдолу бяха в състояние да потресат и най-отявления оптимист. "Това за хора с дебилност ли е, или по добре да са имбецили?!", дори беше възкликнал някой "познавач". ...

Класацията by Steve Martini My rating: 1 of 5 stars Не знам какво да кажа. Възможно най-динамичен и овъртян трилър-сюжет и възможно най-слабото изпълнение като литература. Книга, която четеш и се ядосваш на безумно плоските образи, на слабите диалози, на изсмуканите от пръстите любовни сцени и екшън-гонитби, на тоновете клишета, а в същото време ти се иска да стигнеш до развръзката, защото сюжетът е интересен, по дяволите! И се развива на фона на една доста реалистично звучаща картина на издателския бизнес. Впрочем, ако изобщо в книгата има силна страна, то това е тя. Личеше си, че авторът има лично отношение по въпроса и например преговорите по правата върху бъдещи книги бяха сред малкото сцени, които четох с интерес и известно удоволствие. Иначе, "Класацията" е сготвена по рецепта за тюрлюгювеч: вътре са напъхани 5-6 убийства, 2-3 взрива, загадъчен красавец, суперталантлива и супернаивна хубавица, латиноамерикански милиардер, голи къпания, алчен ...

Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано. Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut ), но от него книгата допълнително губи.

Благодарение на Фори Караджов попаднах на този много интересен тест за политическа ориентация - КЛИК . При мен нещата са ясни и сравнително предвидими - 66,7% дясна, точно по средата между консерватизма и либертарианството. Но наистина е много забавно, как човек в много случаи дори не осъзнава в коя част на политическия спектър го поставят собствените му възгледи. Това особено силно важи за хора, които се имат за десни и дори за консерватори по политическа ориентация. Наслоенията в главите ни понякога са толкова дебели, че колкото и да се смятаме за привърженици на дясното, се оказваме някъде в средата на социалния либерализъм. А когато към това прибавим и задължителния тежък популизъм... Трудно е в лявоориентирано общество да си десен политик, факт. Но е добре поне да си наясно пред себе си дали наистина си десен по убеждения.

След като срещата на върха в ЕС беше отменена , все по силно замирисва на Грекзит . Наистина не мога да си представя какво ще пише един ден в гръцките енциклопедии срещу името на Ципрас. Не си спомням друг случай, когато за правителството на страна-членка на ЕС са били изказвани подобни коментари на високо ниво като този на изключително дипломатичния финансов министър на Словакия: "Недоверието в Гърция е толкова голямо, че е невъзможно постигането на договореност." Пет години вън от Еврозоната?! Еврата в драхми и всичко, което следва от това?! Надали гърците са си представяли подобни "интересни времена"...