ЗАБРАВАНА

Вакантен пост by J.K. Rowling My rating: 4 of 5 stars Отдавна не ми се беше случвало да осъмвам с книга, която нито е остросюжетна, нито е от любимите ми жанрове. "Вакантен пост" обаче ме засели толкова плътно и надълбоко в Пагфорд, че в 4 сутринта затворих последната страница с чувството, че се разделям с близки приятели. Дж.К.Роулинг искрено ме изненада с този роман. Чист критически реализъм и детайлно и задълбочено вникване в лицемерните отношения на малките общности, в които всички се познават, но най-вече в тийнейджърските проблеми, сблъсъка на поколенията и всички жестоки поражения, които закостенялостта, егоизма, нетолерантността и неспособността към емпатия нанасят. Действието се развива в малко сателитно градче от дълбоката английска провинция, но проблемите са общовалидни и за всяка малка общност, и за всеки голям град. Грубият, циничен и болезнено откровен език на героите на Роулинг е толкова на място и толкова познат, че много родители ще разпо...

Убийството на художника by Louise Penny My rating: 3 of 5 stars Дебютният роман на Луиз Пени ме караше в първата си третина да се питам защо още не съм го зарязала, а след това - да се чудя как съм искала да го зарежа. Като изключим типичните слабости за първа книга – твърде много авторови описания на състоянията на героите, излишни философствания и известна загуба на ритъм, "Убийството на художника" е чудесен. Заплетени истории, интересни обрати, неочаквани развръзки, оригинални образи, изобщо серията за инспектор Гамаш ще се следи. View all my reviews

Една много полезна статия на ЛиРа за активните читатели, споделящи мисли за прочетените книги. Ревю не означава да възкликнеш "Страхотна книга! Грабна ме!", а да се обосновеш все пак и да дадеш някаква информация за самата книга. "Как се пише ревю на книга - няколко ценни съвета"

Да, наясно съм, че «на вкус и цвет товарищей нет», както и че качествените изменения настъпват след големи количествени натрупвания. Но - никой не се е родил научен. И ако не е имал късмета да се роди в четящо семейство, да се движи в среди, тачещи литературата, и да попадне на добри учители, които възпитават любов, а не омраза към четенето, рискът да изгради вкуса си върху някакви количества самопомощна, езотерична или сапунена продукция е, да го кажем меко, доста висок. Всички сме наясно – анализите на «Маминото детенце», «Под игото» и «Бай Ганьо» НЕ помагат за изграждането на литературен вкус. Цялото обучение по литература в училище изобщо няма подобни цели. То води единствено до неспособност на читателя да изкаже със свои думи впечатления от дадена книга, да я погледне по-широко от «хареса ми-не ми хареса». Да не говорим за непосилната задача да се аргументира защо, аджеба, елементарни книжлета го «грабват», а доказани класики са му «прехвалени» и скучни. А въпросът с «граб...

"Синдромът Портной" има сигурно повече коментари от продадени в България копия. Но читателите обикновено се концентрират повече върху - как да ги нарека - физиологичните и "еврейските" страни на книгата на Рот, а не върху описаните в нея комплекси. Само еврейските майки ли възпитават синчетата си по този начин? Само тяхната култура ли не намира за необичайно майката да налага силово на сина си собствените си представи за морал и благоприличие? Докато потъвах в монолога на Алекс, сякаш чувах гласове от детската площадка пред блока. Репликите на Софи Кински излизат от устите на хиляди български майки, а сигурно и от тези на френски, английски, гръцки и т.н. Спомням си как миналата година "Дневник" пусна 2-3 странички от прясно подготвената за издаване книга. Коментарите отдолу бяха в състояние да потресат и най-отявления оптимист. "Това за хора с дебилност ли е, или по добре да са имбецили?!", дори беше възкликнал някой "познавач". ...

Класацията by Steve Martini My rating: 1 of 5 stars Не знам какво да кажа. Възможно най-динамичен и овъртян трилър-сюжет и възможно най-слабото изпълнение като литература. Книга, която четеш и се ядосваш на безумно плоските образи, на слабите диалози, на изсмуканите от пръстите любовни сцени и екшън-гонитби, на тоновете клишета, а в същото време ти се иска да стигнеш до развръзката, защото сюжетът е интересен, по дяволите! И се развива на фона на една доста реалистично звучаща картина на издателския бизнес. Впрочем, ако изобщо в книгата има силна страна, то това е тя. Личеше си, че авторът има лично отношение по въпроса и например преговорите по правата върху бъдещи книги бяха сред малкото сцени, които четох с интерес и известно удоволствие. Иначе, "Класацията" е сготвена по рецепта за тюрлюгювеч: вътре са напъхани 5-6 убийства, 2-3 взрива, загадъчен красавец, суперталантлива и супернаивна хубавица, латиноамерикански милиардер, голи къпания, алчен ...

Фен съм на Лескроарт и съдебните саги на Дизмъс Харди, но тази малко ме разочарова. Не е лоша, чете се леко (както и всички други), но ми стоеше някак неубедително и незавършено. И разследването, и процесът, който в другите книги е основната и най-интригуваща част, минаха малко набързо и вяло, въпреки че самата история предполагаше много по-динамично и задълбочено развитие и много по-убедителен финал. Тук всичко остана недоизказано, недоразрешено и изобщо, претупано. Нямам представа защо преводачът се е спрял точно на това заглавие (оригиналното е The Ofelia Cut ), но от него книгата допълнително губи.