My rating: 3 of 5 stars
Всеки следващ скандинавски роман ме убеждава все повече в силата на географския детерминизъм. Няма как суровият климат на Швеция и Норвегия да не се отрази на народопсихологията, и скандинавският крими-литературен бум го доказва.
Хокан Несер и семейство Хермансон, което е в основата на романа му "Човек без куче", не правят изключение. Атмосферата на мрак, подтиснатост, дълбоки пластове неудовлетворение, несигурност, самота, нарушена способност за общуване и т.н., и т.н. , са налице и тук. Несер обаче е обогатил и до известна степен разведрил тягостната среда, в която се развива действието, с един наистина оригинален, забавен и свеж инспектор-агностик. Гунар Барбароти, издънка на иронична комбинация гени от баща-италианец и майка-шведка, е попадение и с интерес ще проследя следващите му случаи.
View all my reviews
Няма коментари:
Публикуване на коментар