My rating: 4 of 5 stars
"Хубавата книга, Маркъс, е книгата, за която съжаляваме, че е свършила."
Приключих "Истината за случая Хари Куебърт" със съжаление, че свърши, така че по този критерий на Жоел Дикер за хубава книга, неговата е такава. Това не е просто заплетена криминална история около едно 33-годишно неразкрито убийство на младо момиче, нито е просто любовна история тип "Лолита". Дикер е избрал необичайна форма, за да ни разкаже възгледите си за любовта, творчеството и живота, и за толкова млад автор е вложил изненадваща мъдрост в книгата си за писател, който пише книга за писател, който пише книга.
Нямам идея защо Дикер е избрал да позиционира историята си в САЩ (самият той е швейцарец), но на мен лично не ми беше много комфортно от това, поради наличието на доста клишета, особено в криминалната линия на повествованието, плюс някои твърде недостоверни линии на поведение на героите (някак не си представям щатски полицейски служители да разчитат чак толкова на цивилни в разследванията си, освен в сериали като "Касъл"). Като изключим това обаче, "Истината за случая Хари Куебърт" е интересна, въздействаща и многопланова творба, която се чете с лекота.
View all my reviews
Няма коментари:
Публикуване на коментар