ЗАБРАВАНА

Странно е, че напоследък не виждам в нещата това, което другите виждат. Странно е, че ми става смешно от това, което другите виждат в разни неща. Странни ми са много неща, които се случват напоследък. Да вземем на първо четене интервюто - или, по-точно интервютата - на Президента на Република България. Професионалното ми битие на ПР-специалист, с вече почти 15 години стаж в това поприще, не ми беше представяло толкова отявлен пример на грешен подход към проблем. Някакъв, никому неизвестен, освен в определени кръгове, юнак, казва едни неща. Да-накърняващи имиджа, да, много преекспонирани в медийното пространство. Значи, изправени сме пред ситуацията да сме човек-институция, нападнат от някого. И кво правим? Стреляли са по нас с дартс, ма ний отговаряме с водородни бомби. Първо, от момента, в който сме станали човек-институция, ние би трябвало да очакваме по дефолт да сме нападнати от някого в някакво бъдеще време. Второ, като на ентата година от пребиваването си като човек-институци...

Пътуването ми до Питер беше със самолет и с прекачване в Москва. На отиване всичко беше от лесно по-лесно - на летище София ми обработиха багажа директно за Петербург и нямах други грижи, освен тричасовата скука между двата полета, обаче на връщане.... Една сърдита на живота леля ми се накара, как се осмелявам да искам такива работи като директна обработка на багажа за София, като полетът Питер-Москва бил вътрешен! Тя откъде да знаела дали тоя багаж не е пълен с контрабандни стоки, тя не била митница! В резултат, кацнах в Москва на Шереметиево-1, нарамих си куфарчето и тръгнах да търся къде е шатълът за транзитни пътници към Шереметиево- 2 . Руските труженици-информатори определено не са най-любезните хора на света . Информация дават с такова изражение, като че ли им искаш да ти подарят ключа от къщата с парите . При това, ако видят, че си чужденец и не ги разбираш добре, започват да ти говорят със скоростта на картечница и с най-мъглявите възможни обяснения . П реди мен двама нещас...

Няма друг такъв град. Почти 3 десетилетия не бях стъпвала там, обаче в Санкт Петербург времето е много относителна категория. Впрочем, това се отнася за хода на времето, не за времето като климат - почти няма питерец, който да не започва деня си със синоптичната прогноза. Съвсем логично - там боговете на слънцето, дъжда, снега, мъглата, облаците, водата и вятъра провеждат постоянни съвместни заседания. При това, дневният им ред явно е много конфликтен, защото постоянно някой от въпросните богове се разкрещява или направо откача. Един пример - за 6 априлски дни там, нямаше нито един, който да е еднакъв от сутринта до вечерта. Поне по 4 пъти на ден валеше, ту сняг, ту дъжд, ту и двете, температурите в отрязъка 10:00 сутринта - 7:00 вечерта се движеха между 5 и 18 градуса, а който не вярва, че 18С в Питер е повече от 25С в София като усещане, да иде да провери лично. Определено не е много забавно да излизаш с дебело палто, след час да си по блузка без нито една свободна от дрехи ръка и д...

На есента най- й обичам циганското лято. Особено, когато хване и средата на октомври... Иначе последното, към което есента ме настройва, е романтиката. За релакс и спокойствие изобщо и дума не може да става - какво ти спокойствие пред приближаващия отоплителен период и свързаните с него романтични дейности! Поръчал си екобрикети. Час на доставка - 8 сутринта. Ставаш два часа по-рано, за да си сигурен, че ще смогнеш и закуска да спретнеш, и рампа да подготвиш, пък и не е полезно директно от кревата да се метнеш на чувалите. 8 часът. Естествено, навън вали дъжд. Пред входа се е образувала кална локва с размерите на Титикака. Камионът го няма. Двамата хамали, които си цанил за мероприятието, обаче са вече тук и нервно пушат. Пътем споменават любими думички като "престой", "загуби" и "компенсации". От лаф на лаф се изяснява, че под последното разбират бира. Пращаш ги горе и тичаш до магазина, пререждаш съседките, купуващи мляко, и плащаш две двулитрови Ар...

Котките били мразели водата?! Да, бе... Нашата красавица Лути през лятото определено обича живота във водна /е, ако не чак водна, то поне влажна/ среда. Та, по повод Лути - всъщност, тя се казва Лутиен. Най-просветеният в тази сфера член на семейството твърди, че Лутиен е от кралски род. Баща й Алвар бил брат на Владетеля на елфите, а самата тя е описана като "феерична, нежна, любопитна и доста умна.." С последните две определения съм напълно съгласна - за година и половина елфическата ни принцеса ни е проучила из основи, сложила ни е в малкото си джобче и ни върти на нокътя на предния си ляв крак, както си ще. С приемането на епитета "феерична" се справям малко по-трудно - като я гледам как си тресе дебелото дупе в опити да развие галоп по паркета, не добивам особено усещане за фееричност, но пък митът, че персийките били мързеливи и спокойни, засега е развенчан напълно. Нежността също е качество, което принцеса Лути проявява за не повече от 15 минути на ден - кога...

Принципно съм фен на Music Idol като формат. Отчитам, че е жива ротативка, в която заблудените тийнейджърски души мятат жетонче след жетонче под формата на SMS-и, но въпреки това си го харесвам. Обичам да слушам нови и качествени гласове, а в този сезон има уникални такива, за които дори и аз пращам есемесчета. Обичам да слушам музика. Обачеее… МИ-2 има всички шансове да остане в историята като окончателен разбивач на мита, че публиката, която го следи, има нужда от Музикален Идол. Нееее, драги зрители, нашенският Идол се очертава като всякакъв друг, но не и Музикален такъв. От един кандидат за Music Idol би трябвало да се очаква преди всичко да е певец, да те грабва с глас, вокална техника, завладяваща интерпретация, сценично присъствие и визия, да се готви задълбочено, да репетира усилено, да се усъвършенства постоянно и т.н. Дотук обаче последното, което фокусира обективът, е музикалната страна на въпроса. Подготовката на финалистите за поредния концерт присъства в епизодите, колкот...

Напоследък имам чувството, че живея в оня стар соц-виц за чужденеца, нарекъл България страната на абсурдните хора: “Българите са най-абсурдните хора – уж все работят, пък джобовете им – все празни; уж джобовете им все празни, а кръчмите им – все пълни; уж кръчмите им все пълни, пък всички – все недоволни. Уж всички все недоволни, пък все “За” гласуват...” От времето на популярността на тоя виц са минали, има-няма 25 години. Четвърт век, а нищо ново под слънцето на нашите ширини между 23-я и 28-я меридиан. Ето на, човек, като чете по форумите, остава с впечатление, че България е пълна с хора, умиращи от глад и без лев в джоба. В същото време бедните и умиращи от глад българи са сварили да регистрират в КАТ 3 милиона и 370 хиляди автомобила. От тях, като махнем спрените от движение и неползваните, които били към половин милион, пак остават едни повече от 2 и половина милиона автомобила, щъкащи из страната, въпреки супервисоките цени на горивата, въпреки ниските заплати, въпреки ужасните ...