ЗАБРАВАНА

Някъде из дебрите на руския нет прочетох следния основополагащ въпрос: Всъщност, защо ли ние, жените, толкова обичаме котки? Котките са независими същества, не те слушат, не се отзовават, като ги повикаш, обичат да се шляят по нощите, после идват, за да си получат желаната доза храна и ласки, след което държат да ги оставиш на мира, за да се наспят. С други думи, кой знае защо, в котките обичаме точно това, което мразим в мъжете...

Седим си ние снощи кротко в едно хубаво кръчме на теферич, пием си петъчното аперитивче и към 8 вечерта щерката нервничи по телефона: "Мамо, дай ми номера на тея от Пауърнет, че нетът спря!" Гръмнало, треснало над Слатина и хоп! нямааа... Викам, спокойно, маме, ще мине дъждът, ще го пуснат. Да, ама не - прибираме се ние към 11 вечерта, вкъщи ни нет, ни кабелна, ни цифрова. По телефоните на Пауърнет любезна войс-лелка повтаря на поразия "Всички линии са заети! Моля, изчакайте!" Брей, викам си, сигурно някаква голяма повреда ще да се е случила околовръст, че всичките комуникации са сдали багажа. Нищо де, поне ще се наспим. В девет и половина тази сутрин - същата картинка. Ни нет, ни телевизия. От Евроком поне ме осведомяват, че има повреда и до час ще я оправят. Виж, в Пауърнет попадам на младеж, който явно гледа с удоволствие "IT Croud", защото се държи с мене като с юзър-олигофрен. Не, че не съм от най-големите лаици, ама чак да ми се задават въпроси в сти...

Ако някой се обърка и вземе, че ни нападне, всякаквите институции на отбраната, извънредните ситуации и гражданската защита май ще разберат подробности от радиото и телевизията. Това е основният извод, който ми се върти в главата след тазсутрешните взривове. 6:30 - взривовете са толкова силни, че почти ни изхвърлят от леглата. Изскачаме на балкона, съзерцаваме облака, който по всичко прилича на неподвижна бяла гъба, взираме се безпомощно в посоката, от която се носи тътен като от артилерийска канонада. Първи час след експлозията - включили сме всички възможни средства за информация. Цяла София се вълнува от взривовете. По всички балкони висят хора. Телевизии и радиа чупят телефони в опит да открият някого, който да каже какво става. Кметът на Челопечене почти реве по телефона. В 7 часът, от всички възможни институции, единствено Бойко Борисов е на мястото и откровено ругае, че няма никаква информация. Разбираме от него, че най-вероятно погребите са гръмнали, полицията и пожарната са от...

Айде, и в Петрич ще гласуват пак. ВАС касира изборите за общински съветници, както се оказва, заради едни 10-20 проблемни гласа, дето не е ясно подадени ли са, преброени ли са и има ли ги изобщо. Новата политическо-съдебна мода се казва "касиране на избори". Тоя "фьешън" така избуя след местните избори през 2005 г., че все едно още чувам как тогава Мишо Константинов възкликна в едно интервю "Без да обиждам окръжните съдилища, те се взеха малко на сериозно и започнаха да касират избори със и без причина. Има смехотворни случаи." Е, случаят в Петрич не е точно смехотворен, но, така или иначе, изборният процес у нас съвсем се обърна на пазар. Кметско място и мнозинство в общински съвет вече се печели не с агитация и пропаганда, а по чисто търговски механизъм: кой ще плати повече на избирателя, та да гласува за него. Загубилият в надцакването пък, от своя страна, е открил врътка как да върне нещата в начално положение, като включи нов играч - съда. Дето се вик...

Чаровно място е Кипър. Не бих казала, че е от дестинациите, на които ти се връща постоянно, но определено е прекрасно за почивка. Използвахме многото почивни дни в началото на май, за да видим къде се е родила богинята на любовта и твърдо не съжаляваме, въпреки че надали бихме отишли повторно. Излетяхме рано-рано от София, потреперващи от хлад въпреки якетата, и час и нещо по-късно кацнахме на 27-градусова жега на летището в Ларнака. Хората с по-слаби нерви по-добре да не гледат през илюминаторите: пистите са съвсеееееем-съвсем до морето и на човек му се струва, че ей сега самолетът ще цопне във водата. Е, това не се случи, слава Богу, благополучно сменихме превозното средство с автобус към Лимасол - основният курортен център на острова, и към обяд вече се настанявахме в хотел Навария. Първото, което кара туриста да се стресне в Кипър, е обратното движение. Докато свикнем, че летящите срещу нас коли са си в правилното платно и че нашият драйвър също не се натиска да кара в насрещното, ...

Странно е, че напоследък не виждам в нещата това, което другите виждат. Странно е, че ми става смешно от това, което другите виждат в разни неща. Странни ми са много неща, които се случват напоследък. Да вземем на първо четене интервюто - или, по-точно интервютата - на Президента на Република България. Професионалното ми битие на ПР-специалист, с вече почти 15 години стаж в това поприще, не ми беше представяло толкова отявлен пример на грешен подход към проблем. Някакъв, никому неизвестен, освен в определени кръгове, юнак, казва едни неща. Да-накърняващи имиджа, да, много преекспонирани в медийното пространство. Значи, изправени сме пред ситуацията да сме човек-институция, нападнат от някого. И кво правим? Стреляли са по нас с дартс, ма ний отговаряме с водородни бомби. Първо, от момента, в който сме станали човек-институция, ние би трябвало да очакваме по дефолт да сме нападнати от някого в някакво бъдеще време. Второ, като на ентата година от пребиваването си като човек-институци...

Пътуването ми до Питер беше със самолет и с прекачване в Москва. На отиване всичко беше от лесно по-лесно - на летище София ми обработиха багажа директно за Петербург и нямах други грижи, освен тричасовата скука между двата полета, обаче на връщане.... Една сърдита на живота леля ми се накара, как се осмелявам да искам такива работи като директна обработка на багажа за София, като полетът Питер-Москва бил вътрешен! Тя откъде да знаела дали тоя багаж не е пълен с контрабандни стоки, тя не била митница! В резултат, кацнах в Москва на Шереметиево-1, нарамих си куфарчето и тръгнах да търся къде е шатълът за транзитни пътници към Шереметиево- 2 . Руските труженици-информатори определено не са най-любезните хора на света . Информация дават с такова изражение, като че ли им искаш да ти подарят ключа от къщата с парите . При това, ако видят, че си чужденец и не ги разбираш добре, започват да ти говорят със скоростта на картечница и с най-мъглявите възможни обяснения . П реди мен двама нещас...