Пропускане към основното съдържание

Публикации

Review: Пощальонът винаги звъни два пъти

The Postman always rings twice by James M. Cain . My rating: 5 of 5 stars „Изхвърлиха ме от ремаркето по обед.” С това кратко изречение Джеймс М. Кейн хваща за гушата читателя, мята го в ремаркето на личното си ноар-влакче на ужасите и го праща из 132 страници порок, страст и предателства, за да го изхвърли накрая с усещането, че е присъствал лично на екзекуцията на Франк Чеймбърс. Много са версиите за заглавието „Пощальонът винаги звъни два пъти” и за смисъла му. Работното заглавие на книгата е било „Bar-B-Que” и, според разказа на самия автор, идеята за пощальона му хрумнала от фраза на неговия издател, който бил нетърпелив да получи ръкописа и казал нещо от сорта, „слава богу, че пощальонът винаги звъни два пъти и дори да съм в градината, ще го чуя”. Иначе, викторианската пощенска традиция била пощальоните винаги да известяват с двойно почукване пристигането на телеграма – важна поща, изискваща задължителното внимание на получателя. В „Пощальонът винаги звъни два пъти” няма ...

Review: Милостта на Калр

Милостта на Калр by Ann Leckie My rating: 5 of 5 stars Както и предполагах, втората част на трилогията на Ан Леки е още по-добра от първата. Елегантният начин, по който авторката разгръща характеристиките на своя свят и герои, е наистина забележителен. Обичам космически опери, а Ан Леки е овладяла всички тънкости на жанра, като му е придала и допълнителен, чисто женски чар, изглаждайки някои слабости от първата книга. Чакам с нетърпение третата част. View all my reviews

Review: Писмо в бутилка от П.

Писмо в бутилка от П. by Jussi Adler-Olsen My rating: 3 of 5 stars "Писмо в бутилка от П." доразвива образите на комисаря Карл Мьорк и помощниците му Асад и Росе в някои нови интригуващи направления, а в същото време предлага на читателите не просто заплетен случай за масов убиец. Юси Адлер-Улсен е акцентирал върху тежък социален проблем - сектите и ужасните последствия, които религиозният фанатизъм може да нанесе върху детската психика. В това отношение образът на убиеца е развит много интересно. Криминалната линия на повествованието предлага достатъчно екшън и съспенс, за да поддържа интереса до края, макар че на мен лично някои части от разследването ми прозвучаха не особено убедително. Трябва да отбележа, че за разлика от предишните книги от серията, тук авторът доста е прекалил с така наречената иронична линия при главните си герои. Това, което звучеше свежо и будеше усмивка в поведението и езика им, сега ми беше повече досадно и вече звучеше м...

Review: Абсолютна памет

Абсолютна памет by David Baldacci My rating: 3 of 5 stars Както повечето от книгите на Балдачи, и "Абсолютна памет" се развива шеметно до финал, удовлетворяващ масовото чувство за справедливост. Еймъс Декър е савант, бивш футболист, преживял клинична смърт на терена, за да придобие в резултат способността да не забравя никога нищо. Успешната му полицейска кариера е прекъсната от убийството на семейството му. Изключителните му способности водят до разкриването на цяла серия хипержестоки убийства, а накрая ФБР го привлича в свой спецотдел, което дава основание да предположа, че това е началото на серия книги с главен герой Декър. Ако не бях чела "Довършителката" и "Да вярваш в чудеса", сигурно щях да оценя по-високо този трилър, който наистина притежава всички качества на жанра (е, не колкото "Абсолютна власт", но все пак е много по-добър от серията "Клуб Кемъл", например). Но след като знам как прекрасно пише Б...

Как да четем интелигентно

Наскоро ми попадна един много известен наръчник, нещо като учебник за подобряване на читателските умения - How to Read a Book: The Classic Guide to Intelligent Reading от Мортимър Адлър и Чарлз Ван Дорен. Книгата е безкрайно известна още от 40-те години и отдавна е сред основните за обучението по литература на запад. Не че казва нещо изключително, някога добрите учители по БЕЛ преподаваха това в часовете. Но, съдейки по начините на изказване на мнение за класически произведения на хора под 35 години, нещата в родното училище много са се променили. Ще се опитам да резюмирам малко от "триковете", които биха помогнали на по-неопитни читатели да не изпадат в ступор пред книги като "Мъртви души" и "Портретът на Дориан Грей", които учат в училище. А и да не се излагат после с мнения от типа "най-скучната книга, която съм чел" и "дадох й шанс, но не ме грабна". Мортимър Адлър е само поводът за това, неговият труд е задълбочен и систематизи...

Review: Леонардо и седемте престъпления в Рим

Леонардо и седемте престъпления в Рим by Guillaume Prévost My rating: 4 of 5 stars Обичам исторически кримки, особено когато фонът им е изпипан и достоверен спрямо известните исторически събития от избрания период. Затова оценката ми за книгата на Гийом Прево е висока, въпреки някои слабости на криминалната линия, която на места става леко досадна. На пръв поглед, изборът на Прево да постави в центъра на разрешаването на загадките около 7 жестоки убийства в Рим именно Леонардо да Винчи изглежда твърде претенциозен, но в изграждането на образа му авторът дотолкова се е придържал към историческите източници, че резултатът е наистина забележителен. Немалко биографи на гения са отбелязвали, че престоят му в Божия град е бил отегчителен за него - защо тогава да не позабавлява ума си с разкриването на такава мистерия?! Прево е вплел умело известните факти за живота на Леонардо в Рим - отношенията с папа Лъв Х и обкръжението му, обвинението в некромантия, интереса къ...

Review: Истината за случая "Хари Куебърт"

Истината за случая "Хари Куебърт" by Joël Dicker My rating: 4 of 5 stars "Хубавата книга, Маркъс, е книгата, за която съжаляваме, че е свършила." Приключих "Истината за случая Хари Куебърт" със съжаление, че свърши, така че по този критерий на Жоел Дикер за хубава книга, неговата е такава. Това не е просто заплетена криминална история около едно 33-годишно неразкрито убийство на младо момиче, нито е просто любовна история тип "Лолита". Дикер е избрал необичайна форма, за да ни разкаже възгледите си за любовта, творчеството и живота, и за толкова млад автор е вложил изненадваща мъдрост в книгата си за писател, който пише книга за писател, който пише книга. Нямам идея защо Дикер е избрал да позиционира историята си в САЩ (самият той е швейцарец), но на мен лично не ми беше много комфортно от това, поради наличието на доста клишета, особено в криминалната линия на повествованието, плюс някои твърде недостоверни линии на ...