Пропускане към основното съдържание

Публикации

Review: Сияен ангел

Сияен ангел by Nelson DeMille My rating: 2 of 5 stars Харесвам книгите на Нелсън Демил за Джон Кори, но към "Сияен ангел" със сигурност няма да посегна повече. Ако имаше състезание по най-стриктно придържане към клишета, тая книга е направо шампион. В нея няма дори и намек за нещо по-оригинално, което би нарушило основната схема "добрите американски герои спасяват страната от лошите руснаци". От първата до последната глава прилича на старателно изпълнено упражнение по писане на екшън. Който е чел предишните книги от Кори-серията, знае в общи линии какво да очаква - конгениален антитерорист (е, вече бивш), мразещ началниците, действащ по собствени правила и постигащ невероятни успехи с минимална чужда помощ. В случая Джон не просто не се подчинява на каквато и да е субординация, ами направо я саботира и човек се чуди, за какво им е на Щатите да си дават парите за някакви си ФБР-та, ЦРУ-та и армии, след като един Джон Кори им е пред...

Review: Жестокият месец

Жестокият месец by Louise Penny My rating: 4 of 5 stars С всяка следваща книга, Луиз Пени става все по-добра. "Жестокият месец" е чудесна история, която се чете на един дъх и в която, за разлика от първата и част от втората й книга, няма почти нищо излишно или недостоверно. Инспектор Гамаш и обитателите на Трите бора са въвлечени в събития, съчетаващи криминална интрига, мистерия, суеверие и психология, а уж независими една от друга линии на повествованието накрая се пресичат умело, за да покажат героите в нов, неочакван ракурс. Подразних се малко от превода, и по-точно от избора на термина "привързаност" от страна на преводача при описанието на двойките "близки врагове" love-conditional love. Условната любов е известен и наложен термин и няма как да бъде заменен с привързаност -дума с абсолютно различен смисъл. View all my reviews

Review: Пощальонът винаги звъни два пъти

The Postman always rings twice by James M. Cain . My rating: 5 of 5 stars „Изхвърлиха ме от ремаркето по обед.” С това кратко изречение Джеймс М. Кейн хваща за гушата читателя, мята го в ремаркето на личното си ноар-влакче на ужасите и го праща из 132 страници порок, страст и предателства, за да го изхвърли накрая с усещането, че е присъствал лично на екзекуцията на Франк Чеймбърс. Много са версиите за заглавието „Пощальонът винаги звъни два пъти” и за смисъла му. Работното заглавие на книгата е било „Bar-B-Que” и, според разказа на самия автор, идеята за пощальона му хрумнала от фраза на неговия издател, който бил нетърпелив да получи ръкописа и казал нещо от сорта, „слава богу, че пощальонът винаги звъни два пъти и дори да съм в градината, ще го чуя”. Иначе, викторианската пощенска традиция била пощальоните винаги да известяват с двойно почукване пристигането на телеграма – важна поща, изискваща задължителното внимание на получателя. В „Пощальонът винаги звъни два пъти” няма ...

Review: Милостта на Калр

Милостта на Калр by Ann Leckie My rating: 5 of 5 stars Както и предполагах, втората част на трилогията на Ан Леки е още по-добра от първата. Елегантният начин, по който авторката разгръща характеристиките на своя свят и герои, е наистина забележителен. Обичам космически опери, а Ан Леки е овладяла всички тънкости на жанра, като му е придала и допълнителен, чисто женски чар, изглаждайки някои слабости от първата книга. Чакам с нетърпение третата част. View all my reviews

Review: Писмо в бутилка от П.

Писмо в бутилка от П. by Jussi Adler-Olsen My rating: 3 of 5 stars "Писмо в бутилка от П." доразвива образите на комисаря Карл Мьорк и помощниците му Асад и Росе в някои нови интригуващи направления, а в същото време предлага на читателите не просто заплетен случай за масов убиец. Юси Адлер-Улсен е акцентирал върху тежък социален проблем - сектите и ужасните последствия, които религиозният фанатизъм може да нанесе върху детската психика. В това отношение образът на убиеца е развит много интересно. Криминалната линия на повествованието предлага достатъчно екшън и съспенс, за да поддържа интереса до края, макар че на мен лично някои части от разследването ми прозвучаха не особено убедително. Трябва да отбележа, че за разлика от предишните книги от серията, тук авторът доста е прекалил с така наречената иронична линия при главните си герои. Това, което звучеше свежо и будеше усмивка в поведението и езика им, сега ми беше повече досадно и вече звучеше м...

Review: Абсолютна памет

Абсолютна памет by David Baldacci My rating: 3 of 5 stars Както повечето от книгите на Балдачи, и "Абсолютна памет" се развива шеметно до финал, удовлетворяващ масовото чувство за справедливост. Еймъс Декър е савант, бивш футболист, преживял клинична смърт на терена, за да придобие в резултат способността да не забравя никога нищо. Успешната му полицейска кариера е прекъсната от убийството на семейството му. Изключителните му способности водят до разкриването на цяла серия хипержестоки убийства, а накрая ФБР го привлича в свой спецотдел, което дава основание да предположа, че това е началото на серия книги с главен герой Декър. Ако не бях чела "Довършителката" и "Да вярваш в чудеса", сигурно щях да оценя по-високо този трилър, който наистина притежава всички качества на жанра (е, не колкото "Абсолютна власт", но все пак е много по-добър от серията "Клуб Кемъл", например). Но след като знам как прекрасно пише Б...

Как да четем интелигентно

Наскоро ми попадна един много известен наръчник, нещо като учебник за подобряване на читателските умения - How to Read a Book: The Classic Guide to Intelligent Reading от Мортимър Адлър и Чарлз Ван Дорен. Книгата е безкрайно известна още от 40-те години и отдавна е сред основните за обучението по литература на запад. Не че казва нещо изключително, някога добрите учители по БЕЛ преподаваха това в часовете. Но, съдейки по начините на изказване на мнение за класически произведения на хора под 35 години, нещата в родното училище много са се променили. Ще се опитам да резюмирам малко от "триковете", които биха помогнали на по-неопитни читатели да не изпадат в ступор пред книги като "Мъртви души" и "Портретът на Дориан Грей", които учат в училище. А и да не се излагат после с мнения от типа "най-скучната книга, която съм чел" и "дадох й шанс, но не ме грабна". Мортимър Адлър е само поводът за това, неговият труд е задълбочен и систематизи...