ЗАБРАВАНА

Прочетох материала на Йово Николов в “Капитал” и за пореден път се убедих, че първото, основно и най-важно условие за поне минимално ограничаване на възможностите на партии като ДПС да си играят с всички избори у нас е пълна ревизия на избирателните списъци. Ако човек се зарови в публикуваните от ЦИК резултати от последните избори, попада на супер интересни цифри. Общият брой избиратели в основните и допълнителните списъци са 7 129 965 души! Веднага правим справка с данните на Националния статистически институт и откриваме, че: - Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България е 7 606 551 души; - Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души. - Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души. - През 2008 г. населението под трудоспособна възраст ...

Родопите са невероятни... Избиратели съзерцават залеза и размишляват за предстоящия ден на изборите. Онова яркозеленото пред тях е тютюнът. В предишния си постинг писах за популярния кмет, дето оправил пътя до селото. Ето го и самият оправен път. А това е входът на избирателната секция в Храстово: Тук гласуваха хората от Орех:

Просто не знам откъде да започна. Втори ден след изборите и още не мога да осъзная, как е възможно в 21-ви век в цели региони на България все още да властва чист неподправен феодализъм, съчетан с промиване на мозъци до степен пълно подчинение. За изборите станах наблюдател в 9-ти МИР – Кърджали. Определиха ми Крумовградска община. Впрочем, в тази община селищата имат страхотно звучни имена: Токачка, Гривка, Гулийка, Луличка, Тополка, Самовила и какви ли не още. Повечето са в планината, която в този район е изумително красива - поляни, гори, долове и истински каньони във всички нюанси на зеленото, рекички, поточета и колкото си искаш дивеч. И тютюн. Много тютюн, толкова добре гледан и привлекателен на вид, че животните се хвърляли да го пасат и даже някои се пристрастявали към него. Аз за крави и магарета –наркомани досега не бях чувала, ама ето на, чух. Показаха ми даже. Романтиката обаче свършва дотук. За хората, живеещи по тия села с прекрасни имена, времето е спряло през 80-те го...

Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица. Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко ва...

Последната част от лятното ни европейско пътешествие мина по маршрут Виена - Прага - София. Предстоеше ни практически първото посещение на чешката столица и за трима ни, защото моите минавания пътем през и покрай Прага в далечните детско-юношески социалистически времена не се брояха, нищо не помнех. И така, преливащи от позитивизъм и преситени от красота след градините на Шьонбрун, отлепихме бележката за глоба с автограф от Виенската община от прозореца на Фори и към обяд отпрашихме към Прага. Гледам на картата - нищо работа, някакви си няма и 300 километра, значи 3 часа нормално каране са ни предостатъчни, викам, и ще цъфнем в Прага още рано-рано следобед. Да, ама не. Още с влизането на чешка територия стана ясно, че тия 300 километра не са като ония 300 километра по магистрала, които си мислех, че ни чакат. Представете си да пътувате Пловдив - Чирпан по стария път, същата работа: между табелата за край на едното населено място и тази за начало на другото има не повече от 5 км. Ограни...

Ето сега ще направя една напълно спонтанна и непоискана реклама на ресторант - "Българи" на бул. Дондуков срещу Английската гимназия. През лятото бях ходила на вечеря по покана в градината, която като интериор е малко натруфена за моя вкус, но тогава ми направи впечатление отличното обслужване и менюто. Затова съвсем спонтанно си реших да събера тесния приятелски кръг на рожден ден там, без да съм виждала условията вътре в къщата. Даденостите бяха - ресторант в центъра, лесно паркиране, безкрайно вкусна кухня и винарска листа, която прилича на каталог за Винария `08. Има и друго - все пак, като историк, макар и много бивш, силно се впечатлявам от къщи с история. А тази прелива от история, говорим за къщата на генерал Мустаков, бисерът на тъй наречения Офицерски квартал между бул. Левски и моста Чавдар. Ако някой се интересувал от историята на София, сигурно знае, че през 20-те години там се изгражда изцяло ново кварталче с къщи на офицери, в близост до тогавашните казарми. Г...

Виена, ах, Виена... Срещала съм много мнения, че е скучен град. Е, за мен не само не е скучна, а напротив - това е едно от любимите ми места, в които с удоволствие бих се връщала постоянно. Да караме подред. След вълшебната седмица в Лидо ди Йезоло и Венеция, дойде ред бойната ни кавалкада да се раздели. Приятелите ни си тръгнаха накъм България, а Фори, добре натъпкан с торбички, пакетчета и нас тримата, отпраши към Австрия. Винаги съм се удивлявала на способността на милото ми семейство да разполага и най-малкото количество багаж така, че да препълни и най-големия багажник... Както и да е, понеже купихме една голяма картина за предстоящия ден-ден на щерката, както си беше опакована, изпълни ролята на покривало, за да не приличаме на битпазар. По предварителни данни от картата, пътят беше от ясен по-ясен - караме си кротко по магистралата към Триест и после хващаме другата магистрала към Удине и Тарвизио. Вече няколко пъти имах случай да похваля италианците за отличните обозначения и м...